Умирам.
Задушавам се.
Вътрешно гния аз.
Толкова съм мъртва...
Аз съм пленник.
На себе си и
най-вече на света.
В тесен кафез
ме затвориха.
Нямам място, дори,
криле да разтворя.
Вече не помня
как волно се лети...
Остана ми само спомена
за кристелен въздух и свобода...
Върнете ми я!
Тя ми е тъй нужна!
Без нея аз гасна.
Без нея аз...
Умирам!
