Най-голямата ми болка в момента, е студенината и дистанцираността на хората. Хората са толкова далече един от друг. Толкова несвързани. Може би и това е причината за наличието на депресия в огромен процент от човеците. Не умеем да обичаме себе си. Не умеем да се сблъскваме със себе си. Не умеем да се борим със страховете си. Знаем само да бягаме, потискаме и задържаме.
В моят свят всичко е енергия. Емоции, страхове, комплекси, места, обстановка. Винаги всичко е базирано на енергия. Хората са енергия. Световете им са енергия. И именно защото усещам енергиите, мога да разбера всичките комплекси и страхове на един човек за много малко време. Масово хората повтарят механизма на тъпча, потискам и бягам. Ако не мога да го смажа или потисна, то значи ще избягам. Само че, Вселената не работи така. Животът не е съзтезание. Не е Олимпийските игри. Той е по-скоро пътека с препятствия, на която всеки е сам. О, да! Каква ужасна дума - сам. Само при прочитането ѝ в гърдите започва да кипи страх с пълна сила. Най-големият ни страх е самотата. Иронията е, че ние сами се заливаме с нея. Пълним живота си с хора, места, "преживявания" и в крайна сметка... Си лягаме празни и сами. И за да не си легнем празни и сами, си лягаме с други хора. Сега осъзнавам, че никога до сега не съм била истински сама. Сега осъзнавам, че до преди няколко месеца, никога не съм усещала истинската самота. Тази, която те кара да бягаш. Защо не съм била сама? Ами, 90% от приятелствата ми са над 7 години вече. Моите приятели са моето семейство, а когато имаш такива приятели никога не оставаш истински сам.
До преди шест месеца имах повече вътрешни и истински преживявания, ама и аз като всички хора, осъзнавам нещата, когато съм ги изгубила. Много ми е трудно да опиша чувството на такава свързаност и привързаност. То е като... Вкъщи. Чувстваш се на място. Защитен и сигурен. Сега осъзнавам, че изолацията ми, никога досега не ми е пречела, именно защото съм имала двете си прекрасни семейства. Никога не съм я чувствала и забелязвала. Мога да кажа, че преди беше избирателна, защото когато имаш такава връзка с хората, нямаш нужда от това те да са много на брой. Открих, че причината за депресията ми, е именно тази. Преди имаше кой да ми напомня да се боря с нея. Имаше кой да ме разсмива отвътре. Сега всичко е пусто и празно. Сякаш като чукнеш 20 и моментално ставаш дистанциран. Моментално света става студен и сив. Всички страдаме от това. Все повече се убеждавам в тази теза. Бягството има много цветове и форми, ама наистина много и може да имитира щастие. Тоест на пръв поглед си най-веселият и щастлив човек, ама вътрешно умираш. Колко такива "позитивни" хора познавам - не е истина. И в другата крайност седят тези като мен. Дето са разбрали, че с бягане не можеш да минаваш вечно между капките.
"Съдбата обича смелите!" мотото на живота ми. Да посрещаш нещата в лицето, е смелост. Смелост е да си честен. Смелост е да си открит. Смелост е да обичаш. И аз съм се пробвала да бягам. Много пъти. Само че за мен сякаш последствията са много по-тежки. Бягството винаги ме е водело към много огромни дупки и пропасти. Колкото повече бягам, толкова по-страшно става. И аз съм се опитвала да замазвам с привидно щастие. Само, че Сатурн дойде на черен кон и ми би шут зад врата. И, опа! Разбрах, че съм закопала много от проблемите си толкова навътре и съм направила нещата толкова по-зле, че сега един бог знае дали изобщо ще мога да се преборя с тях. За това Сатурновите хора сме по-сериозни, по-депресирани и привидно по-нещастни. Наричат ни депресари. Разберете, ние не сме такива, защото го искаме, а защото на нас не ни е позволено бягството. Ние сме заставени винаги да се борим. Лигавщините са ни абсолютно забранени. Корави животни сме, именно защото битките ни са много, а всеки войн бил във война става корав с времето. Не бих казала, че всички Сатурнянци сме смели. Съвсем не. Тези, които аз познавам са такива (с едно, единствено изключение, което е патологичен случай).
Както винаги съм казвала, привидно е по-лесно да избягаш, но винаги е само за малко. Законите на Вселената ни са такива. "Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.", тоест бягайки, хората създават съпротивление на себе си и Вселената, и в един момент тя "отвръща" със същата сила. За това много от хората, чийто единствен начин е фалшивото, щастливо поведение (бягство), в момента страдат, защото Татко Сатурн в момента властва с пълна сила, а той е Кармата. Той е правосъдието.
В моят свят всичко е енергия. Емоции, страхове, комплекси, места, обстановка. Винаги всичко е базирано на енергия. Хората са енергия. Световете им са енергия. И именно защото усещам енергиите, мога да разбера всичките комплекси и страхове на един човек за много малко време. Масово хората повтарят механизма на тъпча, потискам и бягам. Ако не мога да го смажа или потисна, то значи ще избягам. Само че, Вселената не работи така. Животът не е съзтезание. Не е Олимпийските игри. Той е по-скоро пътека с препятствия, на която всеки е сам. О, да! Каква ужасна дума - сам. Само при прочитането ѝ в гърдите започва да кипи страх с пълна сила. Най-големият ни страх е самотата. Иронията е, че ние сами се заливаме с нея. Пълним живота си с хора, места, "преживявания" и в крайна сметка... Си лягаме празни и сами. И за да не си легнем празни и сами, си лягаме с други хора. Сега осъзнавам, че никога до сега не съм била истински сама. Сега осъзнавам, че до преди няколко месеца, никога не съм усещала истинската самота. Тази, която те кара да бягаш. Защо не съм била сама? Ами, 90% от приятелствата ми са над 7 години вече. Моите приятели са моето семейство, а когато имаш такива приятели никога не оставаш истински сам.
До преди шест месеца имах повече вътрешни и истински преживявания, ама и аз като всички хора, осъзнавам нещата, когато съм ги изгубила. Много ми е трудно да опиша чувството на такава свързаност и привързаност. То е като... Вкъщи. Чувстваш се на място. Защитен и сигурен. Сега осъзнавам, че изолацията ми, никога досега не ми е пречела, именно защото съм имала двете си прекрасни семейства. Никога не съм я чувствала и забелязвала. Мога да кажа, че преди беше избирателна, защото когато имаш такава връзка с хората, нямаш нужда от това те да са много на брой. Открих, че причината за депресията ми, е именно тази. Преди имаше кой да ми напомня да се боря с нея. Имаше кой да ме разсмива отвътре. Сега всичко е пусто и празно. Сякаш като чукнеш 20 и моментално ставаш дистанциран. Моментално света става студен и сив. Всички страдаме от това. Все повече се убеждавам в тази теза. Бягството има много цветове и форми, ама наистина много и може да имитира щастие. Тоест на пръв поглед си най-веселият и щастлив човек, ама вътрешно умираш. Колко такива "позитивни" хора познавам - не е истина. И в другата крайност седят тези като мен. Дето са разбрали, че с бягане не можеш да минаваш вечно между капките.
"Съдбата обича смелите!" мотото на живота ми. Да посрещаш нещата в лицето, е смелост. Смелост е да си честен. Смелост е да си открит. Смелост е да обичаш. И аз съм се пробвала да бягам. Много пъти. Само че за мен сякаш последствията са много по-тежки. Бягството винаги ме е водело към много огромни дупки и пропасти. Колкото повече бягам, толкова по-страшно става. И аз съм се опитвала да замазвам с привидно щастие. Само, че Сатурн дойде на черен кон и ми би шут зад врата. И, опа! Разбрах, че съм закопала много от проблемите си толкова навътре и съм направила нещата толкова по-зле, че сега един бог знае дали изобщо ще мога да се преборя с тях. За това Сатурновите хора сме по-сериозни, по-депресирани и привидно по-нещастни. Наричат ни депресари. Разберете, ние не сме такива, защото го искаме, а защото на нас не ни е позволено бягството. Ние сме заставени винаги да се борим. Лигавщините са ни абсолютно забранени. Корави животни сме, именно защото битките ни са много, а всеки войн бил във война става корав с времето. Не бих казала, че всички Сатурнянци сме смели. Съвсем не. Тези, които аз познавам са такива (с едно, единствено изключение, което е патологичен случай).
Както винаги съм казвала, привидно е по-лесно да избягаш, но винаги е само за малко. Законите на Вселената ни са такива. "Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.", тоест бягайки, хората създават съпротивление на себе си и Вселената, и в един момент тя "отвръща" със същата сила. За това много от хората, чийто единствен начин е фалшивото, щастливо поведение (бягство), в момента страдат, защото Татко Сатурн в момента властва с пълна сила, а той е Кармата. Той е правосъдието.
