И не само ромите са ни виновни. Виновни са ни гейовете и лесбийките, че ни развращават децата. Виновни са американците, виновни са руснаците. Виновни са ни всички други, но не и ние самите. Ние само знаем да мрънкаме и да се чудим кой да обвиним, че заплатата ни е ниска, че сме самотни и огорчени от живота. Виновни са комунистите, че скапаха държавата. Виновни са демократите, че нищо не правят. Виновен е целият свят.
Това го слушам и чета по цял ден. По цял ден чета как циганите ("мама им мръсна") ни съсипват. Да, ама не. Не са виновни те, че държавата ни е устроена скапано. Те са просто народ и щете или не, те са равни на нас. Равни са ни и евреите, и турците, и чернокожите, и животните и растенията. Всяко същество, което има цел и диша е част от кръга. НЕ от пирамидата, а от кръга. Защото ВСИЧКИ зависим едни от други. За това е кръговрат на природата, а не пирамидата на природата и не са "белите" или хетеросексуалните най-отгоре върху всички и най-висши. Такова явление като "най-висш" на нашата планета НЯМА.
Защо циганите, които ни крадат тока и ни точат от заплатите да са ни равни, ли? Те не са виновни, че са така. Виновна е държавата, че им го позволява. Те също могат да имат морали и ценности и да бъдат добри граждани и хора, ако има кой да им го покаже. Ако някой си направи труда да ги интегрира и да ги образова, да им даде работа, вместо да ги подкупва и подценява, ще бъдат както казвате "като нас". Ако някой си направи труда вместо по цял ден да седи и да излива омраза, да направи едно нещо, за да спаси тази, отиваща все повече в тинята, държава и го последват всички останали и ние ще бъдем като "смотаните" германци. Ама ние само знаем да мрънкаме, че ни крадат, че нямаме пари, че живота е гаден. Той е такъв, какъвто си го направим ние самите. Не става с лежане на дивана, докато пийваме и хапваме. Става с борба, ама нас така ни мързи и сме толкова подкупни, че думите са излишни.
Спрете да обвинявате и да се чудите колко тона омраза да изливате на ден. Станете, направете нещо. С мрънкане революция и промени не се правят. И знам, че за ограничения ум тези думи биха били безкрайно безумни, но историята го доказва. Ако Ленин по цял ден си беше пил водката и беше мрънкал, щеше ли да има Октомврийска революция? Не! Ако французите по цял ден се наливаха с вино и плюеха по краля, щеше ли да има Френска революция? Не! Ето доказателство, че промяна с мрънкане НЯМА! Няма и да намерите. И преди да бъда обвинена, че аз съм същата и в момента правя същото ще ви кажа, че не сте прави. Старая се всеки ден да правя по нещо добро или поне да не вредя на тези, които го правят. 

От дете живея с едно много специфично чувство, което подозирам, много хора изпитват и то е, че не принадлежа към родното си общество. Сякаш съм родена на неправилната земя и дори в неправилното време.
Всичко в мен принадлежи към някой кралски двор в 17 век. Ако получавах по лев, всеки път, когато ми кажат, че приличам на придворна дама, щях да съм си купила мечтаната вила в Прованс, но уви никой не дава пари, че си се преродил насила в гадно технологично време, където сякаш целият свят е мъртъв. Най-простият пример, който мога да дам е объркването ми относно съвременното "изкуство". Съжалявам, но не разбирам стиховете вдъхновени от прането на съседката Пенка или картини, които и кучето ми би нарисувало по-добре. Не разбирам и интернет славата. Как така, ще си известен с фейсбук профила си или с една мисловна дейност!? И какво всъщност печели личността от 250 лайка на профилната снимка?
Да оставим модните течения на всякакъв вид "изкуство" и да обърнем внимание на тривиалните неща от живота, който чувствам така чужд. Днес сякаш всеки в България, който има розова или синя коса и има малко повечко мозък в главата (който с времето се изпарява) се превръща в ултра сензация. Като казвам ултра сензация имам предвид, тълпи от 13-14 годишни деца, които сякаш в липсата си на модел за подражание издигат в култ едни обикновени хора. Въпросните съвсем обикновени хора, които явно не осъзнават колко точно не са различни (защото днес всеки има цветна коса, татуси, пиърсинги и т.н, което разбира се съвсем не е лошо), се изживяват в мъдри гурута, казващи ти как да си живееш живота. Ами, не, благодаря. Избирам да си тъпча сама пътя. Избирам съвсем да не бъда крещяща и да си изглеждам като придворната дама на Луи XVI, от колкото да бъда "известна". Избирам, ако един ден по щастливата случайност на звездите, бъда прочута, то да е заслужено. И имам предвид с някакво реално дело, а не като се боядисам в зелено. Нищо против нямам цветните и прекрасни хора, но имам против в това, нещо толкова обикновено и нормално да бива издигано в култ.


П.С
Две седмици съм си у нас и ми е адски скучно. Реших да си пиша с хора писма по e-mail и се надявам някой да пожелае да си общува с мен така. Няма нужда да си разкривате самоличността. Ако проявите желание да ми напишете нещо, каквото и да е, с удоволствие бих го прочела, просто защото да си седиш сам у вас е понякога изморително. E-mail: la_mort_spirituelle@abv.bg

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най- почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”
 Из „История славянобългарска” Паисий Хилендарски
Вероятно казаното по-долу от мен сте го чували хиляди пъти. Хиляди пъти са го казали Ботев и Вазов преди мен, но се чувствам длъжна да го кажа и аз. Като един млад човек живеещ в България и виждащ какво се случва край него. Много хора, вероятно ще се изсмеят на казаното от мен, но това е личното ми мнение. То не е закон и не го налагам на никого.
Разбирането ми за думата "патриотизъм" винаги е била различна. Под названието "патриот" аз виждам всеки българин допринесъл с постижение за България. Патриоти са всички, които отиват зад граница, правят нещо, но гордо се наричат българи и никога не крият произхода си. Децата, които носят златни медали. Тези, които не се уморяват от това там зад граница да ги наричат крадци, лъжци и цигани, правят нещо и гордо заявяват, че са родени в България. Патриоти са и тези, които след като са учили в чужбина се връщат и се опитват да живеят тук. Точно така, ОПИТВАТ СЕ. Опитват се въпреки депресията, безпаричието и всички потискащи фактори, с които се борят всеки ден.
Българите като народ, сме изумителни. Изумително духовити, добри и генетично сме страшно интелигентни. Да, но тук много важна роля играят регресиращите фактори, като некадърното ни управление и системата, която масово се опитва да ни затъпи и успява с много добри резултати. И въпреки всичката ни мизерия и закостенелият ни манталитет, си оставаме невероятен народ. Имах уникалната възможност да бъда свидетел на това колко единни можем да бъдем, стига да пожелаем. Конкурсът, на който се явих във Виена беше тази моя възможност. Участваха хора от Израел, Иран, Русия, Беларус, Латвия и най-много бяхме от България. Искам да ви разкажа за хорото, което българите вдигнаха (не мога да играя, защото съм страшно некадърна, но се наслаждавах с радост на случващото се), защото то обедини всичките хора от гореспоменатите народи. В него се включи цялата зала. И то беше на български народи песни изпети от Ансамбъл "Българка". Всеки път, когато българин излезеше на сцената останалите викаха за него и го подкрепяха, независимо, че не го познаваха. Защо не можем да се подкрепяме така и в границите на родината ни? Защо тук живеем на принципа "Мен не ме интересува дали съм добре, по-важно ми е на Вуте да му е зле!"? Защо тук сме свити и търпеливи към цялата гнусотия, с която ежедневно ни заливат и се поддаваме? Знаете ли, където и да идем обираме медалите. Толкова сме способни и умни. Толкова много потенциал дреме в гените ни, но не му позволяваме да избие и да разцъфти напълно. Във Виена Ансамбъл "Българка" взе наградата "Абсолютно Гранд При" и беше заслужена на 1000 процента. Във всички математични, физични и други олимпиади (както и в спортните), ние бием. Бием французите, англичаните, американците и дори понякога китайци и японци.
Боли ме да виждам и осъзнавам цялата сила на народа ни и да знам, че позволяваме да бъде смачкана и премазана от безпаричие и отвратително управление. И се питам докога ще живеем така? Докога ще бягаме и ще дремем? Докога ще ни крадат, избиват и тъпчат? Докато НИЕ не променим това. Докато НИЕ самите не въстанем. И НЕ с фиктивни протести ще стане промяната. Нищо няма да се промени като седим пред Народното събрание гладни и мокри. Историята сама показва, че промяната идва с революция. А ние сме способни на нея, стига само да я поискаме истински.
Може би моите думи звучат смешно, излизайки от устата на 18 годишно момиче, но това е моят личен поглед над нещата и моля за поне малко уважение.

Изминах 2741 километра, за да осъзная, че всичко в което съм вярвала е било заблуда. За да разбера, колко силна мога да бъда и колко е важно човек да бъде индивидуалист и да не се поддава на обществото.
Изминах всичко това, за да видя разликата и контраста между българите и западните европейци и да изживея личен катарзис. Драмата тук не е в това колко наистина големи селяндури сме, когато идем в чужбина, това на всички ни е ясно. Драмата не е в това, че дори в чужбина си хвърляме фасовете на улицата, крещим като изтървани и не четем табелите. Драмата е, че дори там сме овце. Заблудени си тръгваме от България, но не оставяме тук предразсъдъците и глупавите заключения, а си ги носим като много важни дисаги на рамо.
Българинът най-много от всички народи не търпи някой да бъде различен от него. Той се дразни дълбоко от факта, че има хора, на които им харесва да мислят, да се самоанализират и да търсят решение на някакъв проблем. Дразни се, че този някой не обича да му е "айляк". Това всичкото го изживях и не съжалявам. Не съжалявам, че явно съм различна. Не съжалявам, че съм мнителна и нямам доверие. На това ме е научил моят живот. Моят живот ме научи и да търпя. И тихо изтърпях един 10 дневен тормоз от чистата просташка българщина. Изтърпях да ме навикват пред Мария-Тереза Плац. Изтърпях да ме държат под ключ. Изтърпях да ме мачкат и газят емоционално и морално. Защото така трябваше. За да разбера колко е важно човек да бъде себе си. Да бъде индивидуален.
Моля ви, не изминавайте и вие такова разстояние за да разберете, че не обществото е важно, а вие. Не е важно колко ви съдят, че сте емоционални. Важното е вие да се приемете такива. Майната му на обществото, което ви съди. Можете и без него. Бъдете на пук на всички океани от чувства, а не локви, защото локвата пресъхва, а океана е вечен.