Минала е една година от последния ми пост... И дори не знам как да започна да пиша отново, но чувствам, че е крайно наложително да не зарязвам завинаги този блог. Последната една година беше тежка (не само за мен) и крайна, но безкрайно полезна. Темата на този пост ще бъде именно това, с което се боря вече цяла една година и ще се боря до края на дните си. За пръв път ми е толкова трудно да пиша за даден проблем, но вътре в себе си съм убедена, че има на кого да помогна (най-вече на себе си).
Винаги съм се интересувала от човешката психика и нейните бъгове. Винаги съм била запленена от света на "психично болните". Може би, защото подсъзнателно съм знаела, че съм част от този свят и той ми принадлежи. Писала съм не един път за депресията, граничното личностно разстройство и всички останали пречки, с които съм се сблъсквала в живота си, но никога не съм подозирала колко дълбок всъщност е проблемът. В началото на тази година се взех в ръце и направих голямата крачка - да отида при психиатър. Направих го по много причини една от които - през 2020 година чукнах предела на своята издръжливост и на своят инат, и ударих дъното. Исках да знам какво ми има, исках да знам как се казва това, с което се боря всеки ден. Исках да знам повече за мен самата. Исках да знам има ли някаква светлина в тунела. Години наред отказвах изобщо да чуя за психиатри и за медикаменти. И аз като всеки един "духовно просветлен" човек смятах, че те са безполезни и далеч от здравословни. И аз като един "здравомислещ" българин си казвах "Не ми трябват тия глупости - мога и сама!". Да, ама животът е интересно явление и се обръща по най-неочакваните начини, така че да погледнем право в очите това, което най-малко ни се иска.
И така с един житейски обрат ми се наложи да потърся помощ отвъд мен самата и се озовах на стола в кабинета на една прекрасна и невероятна жена, която ми постави диагнозите ADHD и Биполярно разстройство. Сега ще изчакам секунда, за да си оставите необразованите скрупули и да осъзнаете, че няма само един вид БАР и не всички хора страдащи от него са с еднаква клинична картина. Нямам намерение да давам "10 симптома, че имате БАР", за да може всичкия народ дето чете да се самодиагностицира. Точно обратното, пиша тази статия, за да възспра тази практика, която е доста честа сред младите хора. За да ви кажа, че сам не винаги се получава. Понякога, не сме способни обективно да погледнем състоянието си. Не сме способни да осъзнаем сами какво се случва. Понякога имаме нужда от помощ.
Моето приключение изисква адски много вътрешна енергия и непрестанна борба, но смея да твърдя, че прогрес има и то голям. Не приемам диагнозата си като бреме, което трябва да нося и да ме извинява. Приемам я като дракон, с когото се боря всеки ден. Приемам я като дефект, който всъщност е мой ефект. Приемам я като онова специфично зло, което ако оставя ненаказано, ще превземе живота ми. Приемам я и като дар, защото осъзнавам, че има своите плюсове, като например това, че никога не спирам да се развивам, подтикната от непрестанното желание за вътрешно движение. Животът с биполярно разстройство е или ад, или приключение - зависи колко сила имаш в себе си, да го погледнеш като такова.
И тук е момента да кажа, че има психиатри в България, които са адекватни, добри и заслужават доверие. Има и психотерапевти, които са адекватни, добри и заслужават също толкова доверие. Хапчетата са много, различни и не всички са антидепресанти. И да знаете, че ако ви изпишат антидепресант, с диагноза Биполярно разстройство, то трябва да смените психиатъра ВЕДНАГА, защото антидепресанти не се дават на хора с БАР!
Искам с този пост, да дам малко от своята сила на хората в мрака и да им кажа, че светлина и изход има. Трябва само да бъдете Мулан, дори и да не се чувствате като нея. Самолечението и самодиагностицирането вредят и пречат адски много на процеса. Приемат на медикаменти без рецепта също. Наркотиците само притъпяват болката. Единственият път нагоре, е вътрешната сила. Вярата, че заслужаваш по-добро. Обичта към теб самия и нежеланиято да живееш мизерно в себе си до края на дните си. Знаейки какво не е наред, какво ти има, е по-лесно да се бориш и да живееш.
