La Mort Spirituelle

1. Синьото ми е мания. Ако нещо е синьо, трябва да го имам. Изключение правят сините очи. Не обичам хора със сини очи, освен тези на сестра ми. Нейните очи са ми любими. 
2. Противно на факта, че съм родена през лятото, обожавам зимата. Предпочитам да е студено, от колкото жега, а снегът ми е меко казано страст.
3. Мразя да ми е много светло. Мразя щорите да са вдигнати. Спя в пълен мрак и когато се налага използвам нощна лампа с жълто, светлина. Освен когато вали сняг. Тогава обичам да го гледам докато заспивам и за това едната щора в стаята ми е вдигната.
4. Имам много чувствителна кожа. И най-малкото одраскване се превръща в огромно зачервено петно, а слънчевите изгаряния за мен са не просто мъка, а алергия, която води до венозни антибиотици и огромни мехури. За това нямам и не мога да имам флешове и татуировки, и не се пека по плажове 
5. Живея на принципа "Не можеш да харесваш нещо, ако не го опиташ.". За това влязох в дискотека и наистина не ми хареса. Правя и опитвам всичко, което не мисля, че би ми харесало, за да затвърдя този факт или за да променя мисленето си. Това важи и за отношенията ми с хората.
6. Говорейки за човешки отношения... Ако някой ми направи лошо впечатление, то не се променя. Остава си завинаги. Единици са тези, успели да променят това лошо впечатление у мен и да ми докажат, че не са боклуци. 
7. Правя всичко на кръгъл час. Например, ако трябва да седна да уча, а часа е 14:22, ще изчакам до и 30. Кучето го разхождам точно в 19:00 или 19:30.
8. Дните от седмицата ги усещам като емоции и цветове, например понеделник, сряда, петък и неделя са студени, мрачни и щастливи, и са в тъмносиньо, тъмнозелено, черно и с цвят на борова гора. Вторник, четвъртък и събота са в оранжево, червено и жълто, и са топли, но нещастни. При числата ситуацията е същата. Четните са червено-жълти, а нечетните са тъмни цветове.
9. Любимото ми (и единственото) цвете, което харесвам е лавандулата. Вманиачена съм в това да си купувам неща с лавандула в тях. Цялата ми стая мирише на лавандула.  Дори я отглеждам в градината на село.
10. Живея в хаос. Стаята ми е абсолютна кочина, както и чина ми в училище. Не обичам реда нито в душевен, нито във физически план. Хаоса е красив. 

Два  силуета и
един детски спомен
бледнеещи в миналото,
споделят мечтите си
и пият вино.
Зареяни в мисли
толкова далечни,
толкова чужди
на мен...

Навън вали
и затрупва греховете
на хиляди мътни души.
Размива границите
между световете
и носи облекчение.

Това е една моя среднощна мисъл, която реших да споделя със света, защото я смятам за важна.
Докато се опитвах да заспя една вечер си мислех за това как животните и хората са един организъм. Организмът на планетата. И също както раковите клетки сме изродясали и бавно, но жестоко убиваме останалите и рушим тялото отвътре. Как алчността на човешкият вид, буквално срива цели органи и системи. Ние сме лошите. Ние сме рак. Ние живеем без да мислим. Живеем с мисълта, че щом строим сгради и говорим, сме на самият връх в пирамидата. Е, няма пирамида и връх! Няма главни и основни. Няма йерархия между видовете!
Лъвът убива, толкова колкото му трябва за да се нахрани. Ние хората, създаваме цели ферми и рушим гори, само за да може да си пием ракията, докато псуваме правителството. НИКОЙ друг вид не действа както нас. Жирафите не изсичат дърветата за да се нахранят. Мечките не замърсяват с нефт за да се топлят. Никой не прави като нас.
Мислейки си тези неща. Виждайки истината за света. ми се иска природата да ни заличи от повърхността на земята. Предпочитам да умра разчленена от мечка, крокодил или тигър, та дори и акула. Ще знам, че естествено съм се върнала в кръговрата на природата. Не съм умряла от скапани ГМО, от експериментите на кофти психичноболни лекари, от некадърен шофьор или силно разярен батка, пресичащ пешеходна пътека. Ще съм умряла по абсолютно естествен път, който е за силно предпочитане.
Не са хищни животните, хищни са хората. И то колко хищни само!