Каня се да напиша този пост от едно много дълго време. Все не се чувствах готова, обаче. Тази сутрин се събудих и си казах "Време е да излееш тази мисъл!". И го правя.
В началото, когато започнах да се занимавам с астрология и да се интересувам, бях страшно разочарована от собствената си натална карта. Казвах си "Защо точно тоя рак? Защо тоя тъп Марс ми е на Асцендента? Защо Сатурн ми управлява картата? Защо Луната ми е най-гадния знак - Козирог? Що толкова много Земя и Вода и никакъв Въздух и Огън? Защо Венерата ми е в 12 дом? И какво сега ще пукна сама от нещастна, несподелена любов?". Много дълго време живеех с отрицание към собствената си натална карта. Защото двамата най-големи малефици правят аспекти с всичко и ме управляват. Защото веселите и благодатни Венера и Юпитер у мен не са много силни. Защото ревливият и гаден Рак, у мен е налят с кофи. Защото мислех, че Раците са слаби и са най-меки.
И сега да ви кажа за Раците. НЕ сме най-слабите. И това, което пише по тъпите хороскопи за нас са само едни 40% от цялата ни същност. Ние оцеляваме по няколко начина като жертви, като спасители или като войни. Познавам само един човек, който го играе жертва. И да, ние сме перфектните емоционални манипулатори. Дори аз съм патила много, много жестоко от тази рачешка способност. Ракът е способен да бъде по-ужасен и отвратителен психопат дори от Козирога и Скорпиона. Познавам такива. Когато притъпим емпатията и емоционалността си, ние ставаме зли, ужасни, себични и гнусни твари, които точат от другите. Това е самата истина. Поговорката "Тихите води са най-дълбоки" важи с пълна сила за нас. Гледаш го, мълчи, не говори много и само наблюдава, и не знаеш какво да очакваш от него. И понеже в нас емоциите са всичко и са много, много дълбоки, сме способни на много засилена агресия, ревност, обсесивност и всякакъв вид мании. Защото да, по дяоволите, ние наистина изживяваме всичко толкова дълбоко. Не преувеличаваме. Ние просто така чувстваме света. Ние не живеем виждайки, ние живеем чувствайки. И най-страшното е да спрем да чувстваме. Да спрем да изживяваме. Тогава се превръщаме в болни психопати. Бродещи по земята, източващи щастието на другите.
Другото, което ни превръща в такива боклуци е безсмислието и безцелието. Ракът има нужда от цел в живота, за да има къде да насочва проклетата си енергия. За да не трови останалите хора. Защото, когато оставим емоциите вътре в нас, те ни раболяват. Ние имаме нужда да ги вадим навън. Когато има цел, той си я преследва до край. Хваща се за нея като спасителен пояс и забравя за социума и останалите хора. И тук идва момента, в който осъзнах защо са ми тея двамата Сатурн и Марс управители на картата. Сатурн ми дава цел и контрол, също и морален кодекс, който не мога да пристъпя вътре в себе си. Тоест Сатурн не ми позволява да се превърна в гаден, точещ манипулатор. Марс ми дава енергията да преследвам целта си. Те двамата си взаимодействат чрез аспект (точен секстил) и не ми позволяват да се отклонявам от пътя си много, много. Козирожката ми Луна в 7-ми дом, която е в тригон със Сатурн в Телец и е много пряко нему подчинена, ми дава баланс и разум. Както и силна съвест. А цялата тая вода ми е много, много нужна. В това, с което се занимавам трябва много, много емоционален интелект и емоционална памет. За да изиграеш един персонаж ти трябват именно тези неща. Както и психология, за да разбереш защо този човек постъпва така. Тук идва ролята на Венерата ми в 12. Нея я бива в тея неща. Бива я да ми подсказва подсъзнателните мотиви на личността да действа по даден начин.
Влязох в Академията, почнах да се занимавам с нещото, което обичам повече от всичко на този свят и започнах да разбирам себе си. Започнах да осъзнавам защо са всичките неща. Почнаха да ми светват лампички, които дълги години не можех да разбера. Започнаха да се отварят врати към мен самата, които преди не поддаваха на напъните ми. Започнах да осъзнавам, че всяко нещо, което ми се случва, е за да опозная още една частичка в мен самата. Всичко има смисъл. Всичко, което ни се случва е с причина. За всяко нещо си има причина, дори да не я виждаме в момента, тя е там. И ще я видим, когато мине време.
Ровете се в себе си. Ще се запознаете с най-вълнуващият и интересен човек. И ще се влюбите. Много ще се влюбите. Защото този човек, ще ви държи интереса до края на живота ви. Изследвайте се. Ще откриете неща, които не сте и предполагали. Красотата на живота се крие в това да обичаме себе си и да се опознаваме сами. Има си причина да сме каквито сме.
В началото, когато започнах да се занимавам с астрология и да се интересувам, бях страшно разочарована от собствената си натална карта. Казвах си "Защо точно тоя рак? Защо тоя тъп Марс ми е на Асцендента? Защо Сатурн ми управлява картата? Защо Луната ми е най-гадния знак - Козирог? Що толкова много Земя и Вода и никакъв Въздух и Огън? Защо Венерата ми е в 12 дом? И какво сега ще пукна сама от нещастна, несподелена любов?". Много дълго време живеех с отрицание към собствената си натална карта. Защото двамата най-големи малефици правят аспекти с всичко и ме управляват. Защото веселите и благодатни Венера и Юпитер у мен не са много силни. Защото ревливият и гаден Рак, у мен е налят с кофи. Защото мислех, че Раците са слаби и са най-меки.
И сега да ви кажа за Раците. НЕ сме най-слабите. И това, което пише по тъпите хороскопи за нас са само едни 40% от цялата ни същност. Ние оцеляваме по няколко начина като жертви, като спасители или като войни. Познавам само един човек, който го играе жертва. И да, ние сме перфектните емоционални манипулатори. Дори аз съм патила много, много жестоко от тази рачешка способност. Ракът е способен да бъде по-ужасен и отвратителен психопат дори от Козирога и Скорпиона. Познавам такива. Когато притъпим емпатията и емоционалността си, ние ставаме зли, ужасни, себични и гнусни твари, които точат от другите. Това е самата истина. Поговорката "Тихите води са най-дълбоки" важи с пълна сила за нас. Гледаш го, мълчи, не говори много и само наблюдава, и не знаеш какво да очакваш от него. И понеже в нас емоциите са всичко и са много, много дълбоки, сме способни на много засилена агресия, ревност, обсесивност и всякакъв вид мании. Защото да, по дяоволите, ние наистина изживяваме всичко толкова дълбоко. Не преувеличаваме. Ние просто така чувстваме света. Ние не живеем виждайки, ние живеем чувствайки. И най-страшното е да спрем да чувстваме. Да спрем да изживяваме. Тогава се превръщаме в болни психопати. Бродещи по земята, източващи щастието на другите.
Другото, което ни превръща в такива боклуци е безсмислието и безцелието. Ракът има нужда от цел в живота, за да има къде да насочва проклетата си енергия. За да не трови останалите хора. Защото, когато оставим емоциите вътре в нас, те ни раболяват. Ние имаме нужда да ги вадим навън. Когато има цел, той си я преследва до край. Хваща се за нея като спасителен пояс и забравя за социума и останалите хора. И тук идва момента, в който осъзнах защо са ми тея двамата Сатурн и Марс управители на картата. Сатурн ми дава цел и контрол, също и морален кодекс, който не мога да пристъпя вътре в себе си. Тоест Сатурн не ми позволява да се превърна в гаден, точещ манипулатор. Марс ми дава енергията да преследвам целта си. Те двамата си взаимодействат чрез аспект (точен секстил) и не ми позволяват да се отклонявам от пътя си много, много. Козирожката ми Луна в 7-ми дом, която е в тригон със Сатурн в Телец и е много пряко нему подчинена, ми дава баланс и разум. Както и силна съвест. А цялата тая вода ми е много, много нужна. В това, с което се занимавам трябва много, много емоционален интелект и емоционална памет. За да изиграеш един персонаж ти трябват именно тези неща. Както и психология, за да разбереш защо този човек постъпва така. Тук идва ролята на Венерата ми в 12. Нея я бива в тея неща. Бива я да ми подсказва подсъзнателните мотиви на личността да действа по даден начин.
Влязох в Академията, почнах да се занимавам с нещото, което обичам повече от всичко на този свят и започнах да разбирам себе си. Започнах да осъзнавам защо са всичките неща. Почнаха да ми светват лампички, които дълги години не можех да разбера. Започнаха да се отварят врати към мен самата, които преди не поддаваха на напъните ми. Започнах да осъзнавам, че всяко нещо, което ми се случва, е за да опозная още една частичка в мен самата. Всичко има смисъл. Всичко, което ни се случва е с причина. За всяко нещо си има причина, дори да не я виждаме в момента, тя е там. И ще я видим, когато мине време.
Ровете се в себе си. Ще се запознаете с най-вълнуващият и интересен човек. И ще се влюбите. Много ще се влюбите. Защото този човек, ще ви държи интереса до края на живота ви. Изследвайте се. Ще откриете неща, които не сте и предполагали. Красотата на живота се крие в това да обичаме себе си и да се опознаваме сами. Има си причина да сме каквито сме.
