Чувствам се жива. Толкова жива, че седя и се усмихвам на люлеещия се стол като пълен идиот. И поводът не е романтична любов. Поводът са няколко "падащи звезди" на небосвода, които чаках с толкова голямо нетърпение.
Мисля си за нещата, които ме изпълват с любов и дълбоко спокойствие. Малко хора биха изредили точно тези неща, но аз намирам красота в тях.
Пролетта посетих, няколко от най-големите културни столици в Европа, но сърцето ми остана в малката, стара Будапеща, която успя да ми спре дъха от самото ми пристигане там. Не видях много от нея, тъй като само пренощувахме, но я почувствах мой дом, дори и за толкова кратко време. Нито Виена, нито Прага ме накараха да се чувствам по толкова прекрасен начин, както Будапеща. Толкова много искам отново да отида там...
Музиката. Никое друго изкуство не сплотява по такъв начин хората. Един от най-близките ми хора е музикант и благодарение на нея успявам да се убедя в това. Много пъти се е случвало да ходя на концерти с хора, които не понасям, но по средата на самото събитие да се прегръщам с тях. Чувството на "у дома" е в пика си, когато около мен има музика. Независимо дали музиката идва от мен или друг източник. Благодарение на същото пътуване, описано по-горе, видях иранци и иракчани да играят българска тропаница, да ръкопляскат на нашите народни песни и да се сприятеляват с българи заради позитивната емоция, с която бяха заредени. От векове, това изкуство е мощен генератор на позитивна енергия.
Астрономия. Повечето хора, не се чувстват добре, когато осъзнаят колко всъщност малки и незначителни са в сравнение с Вселената, но аз изпитвам чисто щастие гледайки звездите и научавайки нови неща за Вселената. Само вечер докато наблядавам Луната и звездите се чувствам толкова добре. Спокойна и в синхрон със себе си.
Лавандула. Не само заради успокояващият ѝ ефект, но и заради пленяващата ѝ красота. През зимата си купувам лавандулово масло и го оставям да се изпарява в малка чинийка на радиатора, така стаята ми има мирис на безкрайно лавандулово поле.
Животни. От малка съм заобиколена от тях и те са такова щастие. Някак глупави, но прогонващи самотата. Тук няма какво много да кажа, тъй като повечето хора ще ме разберат.
Книги. Изпитвам маниакално влечение да ги притежавам и да са мои. Най-трудно (от всичките ми вещи) се разделям с тях. Ако подаря на някого моя книга, значи го ценя повече от себе си, защото просто подарявам една малка частица от душата си с нея. Не знам дори как след време ще трябва да ги оставя и да замина някъде без тях. Когато си купя нова книга, нещо в мен започва да се радва по детински и да живее, дори и за малко време.
Синьо. Това е цветът мания за мен. Всичко около мен трябва да е в син цвят. Голяма част от дрехите ми, стаята ми, клавиатурата на телефона ми, раници и т.н са сини. Ако нещо е в син цвят, аз трябва да го имам. Понякога е ужасни трудно да се удържа да не си купя нещо безсмислено, само защото е в любимият ми цвят. Добре, че я има Катя да ме спира да купувам глупости. Чай. Имам колекция от чай. Голяма колекция. Постоянно пия всякакъв чай. В Чехия изхарчих близо 10 лева за чай, който пазя, защото не искам да се разделям с него. Имам не просто една, две кутии, а близо 20 у нас. Майка ми като ме види, че седя на щанд с чай, ме дърпа, за да избегне покупката на още една кутия, за която няма място по рафтовете у нас.
Имам още много обсесии и неща, които обичам. Малки, незначими дори, но носещи ми много щастие. Каращи детето в мен да се радва и живее. Понякога хората не обръщат внимание на това, което ги прави щастливи и забравят за своите малки удоволствия. Аз също бях забравила, до снощи, когато няколко падащи "звезди" ми напомниха колко е важно, да им обръщаме внимание. Не трябва да се вторачваме в болката и самотата, а да ги преживяваме чрез малките си радости.
