Много години наред бях против Pride-а. Бях против парадирането и изобщо се бях заклела да не ходя. Не виждах смисъл и бях решила, че хората са кофти. Дори вчера си мислех изобщо да не ходя, но нещо ме накара отвътре.
Но никога през живота си не съм се чувствала по-щастлива сред тълпа от хора. По принцип ми се повръща, вие ми се свят и искам да умра, на такива събития. Този път изпитвах чисто щастие. Щастие, че толкова много хора се усмихваха и бяха щастливи. Щастие, че любовта, наистина печели. Щастие, че човешкото у хората се възражда. По-социална не съм била никога. Имаше толкова много хора, с които бих желала да поддържам контакт и които са невероятни. Хора, които идваха и ме прегръщаха или просто ми казваха здрасти.
Хората, които махаха от балконите и се радваха, ми върнаха една изгубена надежда. Имаше само, един, единствен човек от анти шествието и когато го видях си казах "Любовта наистина печели. Какво са няколко стотин срещу всичките тези хиляди души, които се борят не само за права, а и за да върнат ЧОВЕШКОТО?" Толкова съм щастлива, че най-после виждам надежда в тази държава и в този народ.
На pride-а имаше толкова много млади хора, майки с деца, семейства и т.н, което ме кара да вярвам, че бъдещето ни е светло и заедно можем да променим настоящето. Заедно можем да върнем онова, което липсва най-много на всички ни и това е Любовта. Не онази по филмите, а любовта към другите и към живота. Просто вярвам, че когато аз остарея, няма да има анти-шествие. Ще има само един голям Парад на Любовта. А аз ще ходя като една усмихната и щастлива баба. Защото ще съм убедена, че всичко се движи и променя. Ще знам, че хората се променят. Възгледите се променят. Ние се променяме.
От днес нататък, всеки ден ще си повтарям, че любовта печели, не с битки, а с това, че просто я има вътре в нас.
Но никога през живота си не съм се чувствала по-щастлива сред тълпа от хора. По принцип ми се повръща, вие ми се свят и искам да умра, на такива събития. Този път изпитвах чисто щастие. Щастие, че толкова много хора се усмихваха и бяха щастливи. Щастие, че любовта, наистина печели. Щастие, че човешкото у хората се възражда. По-социална не съм била никога. Имаше толкова много хора, с които бих желала да поддържам контакт и които са невероятни. Хора, които идваха и ме прегръщаха или просто ми казваха здрасти.
Хората, които махаха от балконите и се радваха, ми върнаха една изгубена надежда. Имаше само, един, единствен човек от анти шествието и когато го видях си казах "Любовта наистина печели. Какво са няколко стотин срещу всичките тези хиляди души, които се борят не само за права, а и за да върнат ЧОВЕШКОТО?" Толкова съм щастлива, че най-после виждам надежда в тази държава и в този народ.
На pride-а имаше толкова много млади хора, майки с деца, семейства и т.н, което ме кара да вярвам, че бъдещето ни е светло и заедно можем да променим настоящето. Заедно можем да върнем онова, което липсва най-много на всички ни и това е Любовта. Не онази по филмите, а любовта към другите и към живота. Просто вярвам, че когато аз остарея, няма да има анти-шествие. Ще има само един голям Парад на Любовта. А аз ще ходя като една усмихната и щастлива баба. Защото ще съм убедена, че всичко се движи и променя. Ще знам, че хората се променят. Възгледите се променят. Ние се променяме.
От днес нататък, всеки ден ще си повтарям, че любовта печели, не с битки, а с това, че просто я има вътре в нас.
