La Mort Spirituelle

Там, където никой 

не ги чака.

1: What are you wearing?
















2: Ever been in love? No. I haven't found the right person, yet. 
3: Ever had a terrible breakup? All of my breakups were terrible.
4: How tall are you? 162 cm
5: How much do you weigh? 165 Ibs (Im not ashamed of my body)
6: Zodiac sign? Cancer.
7: Quality you look for in a partner? Intelligence, soul, beautiful mind and etc.
8: Favorite actress? Helena Bonham Carter
9: Ever been in a physical fight? No. Im a pacifist. 
10: Last book you read? "Matilda" 

Болна съм. Кашлям ужасно и съм изхабила една фабрика за носни кърпички. Имам и температура. Времето е ужасно. Котката е разгонена и не спира да квичи. Имам да правя статистика. Всичко това е равно на силно раздразнително същество с моментна склонност към създаване на скандали. За това реших, че е време за нов пост в съботно-неделната ми рубрика.
През изминалата седмица имах повод да се замисля дълбоко над любовта. Стигнах до заключението, че хората са толкова обсебени от нея, че с времето са я изменили до неузнаваемост. В днешно време моите връстници виждат и знаят само за един вид любов - романтичната. И толкова здраво са се вкопчили в нея, че са забравили да обичат себе си, да обичат природата и малките неща. Забравили са да обичат тишината и самотата. Вкопчили са се в идеята, че ТРЯБВА да имаш връзка и ако нямаш си смотан. В резултат на тази мания хора, които изобщо не са готови да се отдадат на друг, се впускат в безсмислени приключения. Това наранява. Наранява тези, които искат любов и могат да я дадат. Колко може да понесе едно сърце да бъде разбивано? Един път, два пъти? След като един път бъде отнета надеждата и доверието, когато се появи точния човек, ние го отрязваме, като го сливаме с тълпата. За това хората са нещастни и не им се получава.
Знам, защото не отдавна едно безкрайно глупаво и тъпо същество отне моето доверие, като се подигра чрез долна и необмислена постъпка с мен. Знам, защото много от приятелите ми минаха през същото. Много от хората около мен бяха наранени от безразсъдството на инфантилни дечица, които просто искат бройка. Искат да знаят, че са свалили поредната и рейтинга им е висок. НЕ сте яки. Жалки сте. И повярвайте ми, когато се обърнете ви се подиграват. Унижават ви, макар и не в лицето. Жалкото е, че голяма част от тези хора си умират така и никога не се променят. Познавам много такива индивиди, които са готови да съсипят нечий брак само за да вкарат поредната бройка в леглото си. И често си мисля как един ден ще умрат абсолютно сами и никой няма да разбере, че са мъртви със седмици наред, защото ще са оставили едно голямо нищо след тях. Ни една жива душа, която да се сеща за тях в малките часове на нощта. И това, ако не е жалко изживян живот, тогава просто вярата ми в човечеството е напълно изгубена.
Au Revoir!

"Дневникът на един мизантроп" е нова рубрика в блога ми. В нея най-често ще пиша съботно-неделните си чувства и мисли, които много често са крайно мизантропски. Писанията в тази рубрика са моите огорчения от обществото. Често публикациите ще съдържат сарказъм и ирония непонятни на повечето хора, за това, ако не сте отворени към неща, които може и да не разберете, е най-добре да не посещавате тази секция от блога ми, а пък ако се припознаете в някои от описанията, направо напускайте и не отваряйте повече линка.
Днешната тема е относно неприязънта ми към посредствената част от обществото, която всъщност е и масата в него. Ежедневно срещам хора, които просто хабят въздуха на планетата, заемат място и водят толкова безсмислен живот, че дори не могат да бъдат сравнени с боклук, защото дори боклука някога е имал цел. Бродят като призраци из пътеките на съдбата и не предприемат нищо, за да оставят нещо след себе си. Заемат място и пречат на онези, които отчаяно се опитват някак да излязат от калта. Подиграват се на всеки, който има цел по висша от това да пие и да се съвкуплява със себеподобните си. Някога не ги забелязвах, но в последните години направо ми бодат очите. Може би, нямаше да изпитвам толкова негативни чувства към тях, ако не ми пречеха ежедневно и не ме засягаха лично. Може би, нямаше дори да ги забелязвам, но уви, съдбата реши множество пъти да ме сблъска с тези индивиди. Като се има предвид и факта, че единият ми създател (който е от мъжки пол)  е част именно от тази "общност", няма как просто да не ги ненавиждам.
Винаги съм се питала "Няма ли някога да прозрат, че съществуват безсмислено? Не ги ли депресира факта, че живеят безсмислено?" и след това отговора ме връхлита като стъклена витрина на магазин. Тях просто не ги интересува. Те просто нямат капацитета да прозрат факта, че са напълно безсмислени. Не могат да си "отворят очите" за нищо, защото те не просто са слепи, те направо нямат очи. Преди 4-5 месеца имах "вземане-даване" в личен план с поредното такова същество. Мислех, че мога да го накарам да прозре, че бидейки с мен и вземайки пример, то ще реши, че му трябва образование, заплата, хубава работа, но не. Единственото, което направих, беше да се саморазруша. То продължаваше да си пие ракията и да не възприема и беше пределно ясно, че няма шанс да се поправи. И така след 4 месеца опити, отношенията ни приключиха. В момента дори не си говорим.
Защо пиша тази "глупост", биха попитали много от вас. Пиша я заради онези, които също забелязват, заради тези, които също отчаяно се опитват да налеят вода в спукана кофа. Не се пробвайте, няма да стане. Доказали са го много преди вас, че такива същества нямат поправка и не могат да се променят. Доказали са го множеството разведени двойки. Просто оставете призрака, а вие продължете напред.

Нощем, когато душата ми с абсент
до забрава се налива.
Когато самотата тихо се прокрадва
под завивките на моето легло.
Аз си мисля за смъртта.
За топлите й пръсти
и ухаещата на пръст коса.
За нежната й прегръдка
която отвежда до вечността.
За това как тихо се прокрадва
и с жестокост ни отнема от света.
За особата й горда
носеща в себе си тъга.
Нощем, когато душата ми
с абсент до забрава се налива
аз мечтая за смъртта...

1.  "Часът на чудовището" Патрик Нес и Шавон Доуд; "Баба праща поздрави и се извинява" Фредрик Бакман; "Хари Потър"
2.  "Крадецът на книги" Маркъс Зюсак; "Аз съм пратеникът" Маркъс Зюсак
3.  "Зеленият път" Стивън Кинг
4.  "Клетниците" Виктор Юго
5.  "Поща" Чарлз Буковски
6.  "Хобитът: Билбо Бегинс или до там и обратно" Джон Роналд Руел Толкин
7.  "Цветя на злото" Шарл Бодлер 
8. "Малкият принц" Антоан дьо Сент-Екзюпери
9.  "Джейн Еър" Шарлот Бронте 
10.  "Когато Господ беше заек" Сара Уинман

Голяма част от тези книги са ме карали да се смея и/или да плача, но тези, които са на първо място са променили живота ми. Това са трите ми най-любими книги, които са единствените препрочитани от мен някога. Някак това с препрочитането не е за мен, просто. Ще се радвам, ако поне един човек, четящ блога ми прочете някое от тези съкровища и ако има такъв, нека ми пише във фейсбук, за да сподели впечатлението си. (Профилите ми в социалните мрежи се намират под публикацията)Приятен ден!

Обществото простовато
от низши нужди обзето
вика и крещи ужасно,
като болно от бяс животно.

Вие и се мята
от простотия обладано.
Смее се ехидно,
гротескно, гръмогласно.

Оскъдни парцали
от телата пошли,
висят като трупове,
бавно разлагащи се.

Умовете - абортиращи.
Моралите - липсващи.
Погледите им празни
в пространството блуждаещи...

Ах, колко жалка картина -
пародия жива и абсурдна!
Глупостта в култ издигната
ни завлича в пропастта.

1. Красота.
Слагам я на първо място защото тя е нещото, с което се сблъскваме абсолютно всеки ден. Да вярно е, че излъчването и външният вид имат значение, но това значение е безкрайно променливо поради факта, че хората са различни. Например Кара Делавайн ми е абсолютно безразлична и не ме впечатлява или Тейлър Момсън. Просто не ме грабват. Докато жени като Самира Уайли и Бритни Грайнер са просто богини в моите очи.
2. Интелект.

Казвам се Габриела. На 17 години съм. Реших да направя нов блог и да пиша РЕДОВНО всичко, което ме вълнува. Стиховете и мислите ми - систематизирани като постове, които всеки може да прочете.
Занимавам се основно с образованието си и музика. Живота ми се изразява в петолиния и редове от книгите, които чета. Ненавиждам селяндури, простаци, глупостта и всички останали от тази категория. Обичам животни, себе си, залезите, безсънните нощи, трагичните книги, фентъзи, да гледам как отлитат гълъбите от покривите на съседните блокове (въпреки че имам орнитофобия и неизмерим страх от пернати), да общувам с интелигентни хора,зимата и т.н. Аз съм остър и прям характер и това ще си проличи в публикациите ми. Често съм цинична и вулгарна.
Казвам моята истина и това което мисля. Никой не е длъжен да приема думите ми и на никого не ги налагам. Ако моето мислене не ви допада, просто затворете старницата и си намерете друго занимание.
Au revoir!