"Студени хора няма. Има само страхливци."
Миналата година беше една от най-запомнящите се за мен. Този път нямах желание да споделя всичко за нея. Просто усетих, че не е нужно. В този пост искам да развия едини от уроците, които 2017 ми преподаде. Много простичък и много съществен урок - "Бягай от страхливци!".
Студени хора няма. Има само страхливци. "Студените хора" се делят на два вида и зад всичко стои страхът им от топлината. Едните са паразити, които точат топлината на другите хора, а другият вид, го е страх, че някой ще му източи топлината. Първите вече събуждат стомашният ми рефлукс за връщане на храна, а вторите ги разбирам по-добре, защото дълго време бях от тях.
Едните просто се защитават, което не означа автоматично, че няма как да се превърнат от първите. "Студените хора", са просто хора, които не могат да възпроизвеждат топлина у себе си или не желаят да я споделят с останалия свят. В техният свят всичко е много, много студено и страшно. Страхът обикновено вилнее с пълна сила в главите им. И ги управлява във всеки един аспект. Може би до преди година ги съжалявах и го играех спасител на тези "невинни жертви на съдбата". Сега вече знам, че това са просто паразити, които подобно на глисти, искат само да се хранят от теб и жизнената ти енергия. Те се захващат за теб, точат колкото могат и после, когато ти си полу-умрял вътрешно и нямаш какво повече да дадеш, те заебават да се спасяваш сам.
Вече изпадам в пристъп на гняв, когато чуя нещо от рода на "She was warm. I was lonely.", защото буквално са ми го казвали това във връзка с мен самата. Това беше момента, в който усетих, че нещо изобщо не е наред. Кажат ли ви нещо такова - бягайте въпреки всичко и с всички сили. Или ако ви кажат "Обичам те, защото си толкова мила и прекрасна, и се грижиш за мен". Това е най-сериозният симптом на това, че си имате емоционален паразит. Искате да разберете дали един човек е с вас, за да ви източи? Просто му задайте въпроса "Защо аз? Защо си точно с мен?". Вариантите са два:
1. Един възрастен и здрав емоционално индивид ще ви каже "Защото си човекът, с когото мога да израстна, да се развия. Защото просто те обичам"
2. Паразитът ще отговори с "Защото МИ ДАВАШ толкова много обич. Защото се грижиш за мен. Ти си толкова мила". И при тоя отговор вашата единствена реакция трябва да бъда "Ае, що не се разкараш!?" и да си заминете завинаги. Останете ли, рискувате да му дадете на гада всичко, което имате и да бъдете захвърлен/а след време като скъсан цървул.
Останете ли, автоматично си давате свободата без да усещате и се превръщате в немощни роби. Най-мъдрият човек, когото познавам някога ми каза "Няма по-страшен робовладелец от слабия! Той се вкопчва в теб и те души като змия около врата и точи жизнените сили на своята жертва докато може!". Тези хора използват "слабостта си", за да манипулират. Голяма част от тях всъщност изобщо не осъзнават какво правят точно. Те не разбират. Те са просто роби на собствените си страхове, но това по никакъв начин не ги оправдава.
Човекът има избор и той не зависи от нищо друго освен от него. Той сам избира дали да действа или да се остави. Страхът е и роб и двигател. Без него нямаше да има смелост. Ние сами избираме дали да сме паразити, пропити от страх, или рицарите, които се борят със змията всеки ден. Да, второто е много, много по-трудно от първото. Второто изисква характер и усилия. Изисква обич към себе си. Изисква много повече, но си заслужава много повече. Защото ставаш самостоятелен и знаеш, че каквото и да се случи, ще оцелееш. Паразитът има нужда от това постоянно да точи, за да съществува. Той е вечно зависим от някой друг. Смелите са свободни. Смелите летят.
Всички сме били в някакъв момент от живота си паразити. Всички сме преминали през това. Някои от нас просто са останали там и или ще си останат завинаги, или ще се променят. На тоя свят няма нищо статично. Нищо вечно. Всичко се променя. Ако сте се припознали в паразитството ви е време да се вземете в ръце и да го промените. В противен случай, един ден ще си останете сами и ще бъдете принудени насилствено да се промените по много по-труден и болезнен начин. А ако го играете спасител, то знайте, че ако не избягате, ще се превърнете в жертва и също ще ви боли много. Оставете "студените" хора на произвола на съдбата. Нека не зависят от вас.

0 comments