Часът е 10:40 и аз вече съм събрала достатъчно енергия, за да напиша следният материал, а той за мен е страшно емоционален като тема. Попаднах на следната статия и мога да кажа, че с нея си резонирам на 100%.
Още от втори клас получавам двойки и ми е много трудно да уча. С много усилие и старание стигам до хубавият успех. Давах си нервите и душата. Облизвах учебниците с кориците до тази година. Иронията е, че точно в 12 клас, чашата ми преля и аз се отказах от малоумната ни образователна система. Да, малоумна е. Съжалявам, но е абсолютно идиотско да караш хората да тъпчат тонове излишна информация в главата си. За човек с Дефицит на внимание, този начин на образоване не върши работа. Вярвам, че не върши за повечето хора.
Даваш си душата, само за да ти кажат, че това дето си успял да назубриш е достатъчно правилно/грешно. В момента изучавам 10 предмета и само по 2 не се изисква зубрене. Това е защото са физика и математика, а тях няма как да ги назубриш. Знаете ли кое е интересното? Че на повечето хора те са най-трудни. Не, това не е защото хората са идиоти. Това е, защото системата ги е научила да (не) мислят по този начин. Моите съученици са до толкова ощетени от скапаната ни система, че дори есетата си учат наизуст. Не, това не е смешно. Това е трагично. И дори не са виновни те. От яслата ти отнемат индивидуалността и собственият ти начин на изучаване на света. Още от там те карат да блъскаш ненормално много ненужна информация.
Винаги съм се бунтувала именно срещу тези глупости. Защото училището отнема. Ощетява. Убива. Аз отказвах да бъда убита и подчинена. Отказвам да си дам душата само, за да ми дадат една глупава синя хартийка с написана цифра. Малоумната цифра няма да ми върне пролятите сълзи, опънатите нерви, безсънните нощи, загубата на социални контакти. Малоумната цифра не ми дава нищо, което да изпълни душата ми и да ме обогати като личност. Тя само ми взима в случая. Взима ми от времето, в което мога да пея, чета книги, обичам семейството и приятелите си, научавам нови наистина важни неща. За мен тези 12 години са абсолютната загуба на време.
Не ме мислете за идиотка само защото успехът ми не е идеален. Не съдете хората по оценките им. Защото най-интелигентният човек, когото познавам беше със средна работа успех (като моят), а най-емоционално скапаният и социално ощетен завърши с отличен успех. Никой не е тъп, защото е избрал щастието си и себе си, пред това да жертва всичко в името на безсмислието. Не сте безсмислени. Свободни сте.