Здравейте! Аз съм на 20 години и.... Никога не съм имала сериозна романтична връзка. Повечето ми приятели обаче се справят прекрасно с тази мисия. На мен просто нещо ми куца тая цялата работа. Хората толкова трудно ми задържат интереса за повече от седмица, две, че понякога се чудя дали не трябва да се пробвам с търсенето на чужда форма на живот, че да ми се получи.
Влюбвала съм се два пъти в живота си. И двата пъти бяха силно кармични уроци. Тези хора в момента са мои прекрасни приятели. Единият, дори, ми е нещо като личен психолог. И тъй като Сатурн ми тресе седмия дом, темата с човешките взаимоотношения ме пере яко зад врата. По цял ден седя и си блъскам главата с въпроса "Що е тъй бе момиче!? Що все тъй се получава при тебе!?". Истината е някъде между отвратителния ми характер и неспособността ми да разбирам обществото и неговите норми. Сега ще ви обясня защо. Защото повечето ми обвързани приятели си "нареждат" един на друг как да си живеят животите. Ха, пробвайте се да ми кажете на мен какво да правя. Няма да получите прекрасна, субмисивна реакция. По-скоро ще видите какво е да ви крещи гневен хобит. Собствената ми майка се отказа от това начинание, още когато бях някъде на 14. Бори се упорито и дори съм съгласна, че трябва да ѝ се даде медал за смелата борба с кривия ми характер. Деветдесет и девет процента от приятелите ми също ще ви кажат, че имам страшно дебела и упорита тиква без никакво наличие на уши.
Причина номер две, е че не умея съвсем да се социализирам. Не обичам купони, клубове и всякакви ти шумни грънци. Има огромен шанс да се разрева и разтръшкам, ако ме изнудват да излизам навън. Най-добрата ми приятелка го е изпитала множество пъти. Та, трудно ще се намери човек, който иска гаджето му да бъде митично животно, напълно доволно да прекара живота си между четири стени.
Причина номер три е в абсолютен контраст с горните две и е абсолютно изобличаваща ме. Най-мръсната ми тайна. Признавам си, много смелост ми изисква да го напиша. Аз понякога съм леко обсесивна и заливаща с любов. Естествено, това се случва поради няколко причини. Първата е чувство за несигурност. Хората често ме карат да се чувствам несигурна, при което автоматичната ми и първосигнална реакция е параноичното ѝ търсене. Втората е интуицията. Мога да надуша само по телефона лъжа или измама и това е момента, в който ставам меко казано изрод абсолютен. Третата е, че просто на периоди съм такава. Има дни, в които искам да удавя света в любов и дни, в които искам да го изгоря до основи. Рачешка му биполярност. Естествено, поради липсата на интерес към повечето хора или поради недоверието ми в тях, тази ми страна изключително рядко става достояние за друг човек. "Късметлиите" са само двама за целия ми живот. Всички други обикновено получават злобно и студено поведение. И само личният ми психолог (споменат по-горе), е изтърпял непоносимото в мене.
Причина номер четири е, че аз обожавам да мисля, а повечето хора го избягват това като дейност. Обичам да се ровя в дебрите на човешкото. Да се ровя в себе си. В човека срещу мене. Кой обича да бъде анализиран и разискан до последната клетка!? Има и нещо друго, усещам и най-малката промяна в мислите и настроенията на хората. Което отново води до анализиране и разискване. И така аз с кафето си започвам да мисля. Сърцето поддържа физическото ми съществуване, мисленето - моето развитие. Хич не обичам да ми се казва да спра. Защото какво по дяволите да правя тогава!? Да седя и да броя мухи!? Не, благодаря. Имам по-важни цели. Да, живота е по-лек, когато не се напрягаш, ама аз имам едни други виждания над тая тема и те са, че не съм дошла на тоя свят, за да седя и да се чеша където не ме сърби. Проблем ми става единствено, когато мисленето е прекалено много върху чужд проблем. Само и единствено тогава се напрягам. Защото поемам от чуждата енергия и имам нужда да спра за момент. Остана ли сама обаче мога да не спя и само да си разисквам в главата и на глас някакви мои си размисли и страсти.
Не, не искам съжалението на хората, че съм сама и че не съм имала сериозна връзка. Така имам право на малко повече страничен и ненатоварващ опит. Да наблюдавам другите двойки и да ги анализирам. Така драмата не е в моя личен живот, а опита ми е налице. О, да с наблюдението също се развиваме. Даже по-спокойно. Стига да можеш да наблюдаваш, можеш да получиш много обективен опит. Може би един ден ще намеря някой, който е толкова ненормален, че да ми задържи интереса и същевременно стабилен, че да му се доверя. И тук не говорим за финанси и пари, а за лоялност и доверие. Нямам нервите за игрички и детски глупости. Времето ми тече, а уроците са много. Нямам нуждата от дете за бавене. От някой, който не знае какво иска. Имам нужда от човек, който ще ме гледа в очите и ще ми казва истината. От някой дето няма да покрива "дребни" детайли. При мен всичко е винаги точно, ясно и право. Всички карти са на масата. Без козове. До тогава, ще си седя затворена между четирит стени, ще бродя сама по улиците и ще мисля над собственото си съществуване.