Отказвам да живея живота на сив човек. Винаги съм го отказвала. Още от дете. Отказвам да уча за да работя, а после да работя, за да издържам някой друг. Отказвам да живея сигурния Ви стереотип. Отказвам да си направя всичко трудно. Отказвам да съм нещастна.
"Всичко лошо тепърва започва. От тук нататък, ще срещаш само трудности." така ми казват сивите хора, погазили мечтите и потенциала си, в името на обществената репутация. Това ми се набива всеки божи ден в главата. И е толкова грешно, че изпитвам силен неприязън към подобни думи. Аз съм на 18 и целият живот е пред мен. Имам едно бяло, бяло като сняг, платно и ОТКАЗВАМ ДА ГО НАМАЦАМ С ШИБАНАТА ВИ СИВА БОЯ. Няма да си позволя да умра на 80, видяла само болката в света и нещастието, бъхтила цял живот за децата и изгърбена от собствената си глупост. Защото животът е много повече. Цветовете винаги са били пред очите ни. Винаги е трябвало само да си махнем капаците и да протегнем ръка, за да ги докоснем. Имаме цял един свят за опознаване. Имаме цялата планета, с всички култури, езици и традиции за опознаване. Имаме цялото въображение и капацитет, за да нарисуваме шедьовър от приключения. Но не, ние избираме да ни е сиво, гадно, депресирано. Ние избираме САМИ да живеем "сигурен", но безкрайно нещастен живот.
Знаете ли какво искам аз? Да обиколя света с малко пари. Да се преместя в друга държава без пари. Да правя безразсъдни и непознати за мен работи.

Да развивам всичките си хобита. Да плача и да се смея. Да се боря за цветовете в палитрата си, защото всички искат да ми ги отнемат. Хората като мен са "заплаха". Защото сме свободни в главата си. Свободни да вършим всичко, което искаме и ни е на душата.
Свободни сме, защото знаем, че парите са ни нужни колкото да живеем. Ние не сме роби на обществената примка от сивота. Това вбесява вътрешно толкова много от по-възрастните. Защото не знаят как да бъдат свободни. Не умеят да виждат цветове. Но около себе си срещам все повече млади хора, които следват сърцата си. Все повече малки ребълчета, готови да защитават палитрите си. Все повече артисти, искащи да обиколят света с шепа пари. Все повече хора, свободни от оковите на шаблон, налаган с векове. Все повече свободни хора.
Ние сме много. И вярваме, че не е нужно да си сив и нещастен, за да живееш добре. Не е нужно да си вечно крив. Не е нужно вечно да трепериш над кредити, доходи, имущество и т.н. Нужно е, хора, да треперите над човешкото, което сте притъпили у себе си като деца. Да отключите въображението у себе си. Да сте смели. Защото животът обича смелите.