Обществото простовато
от низши нужди обзето
вика и крещи ужасно,
като болно от бяс животно.

Вие и се мята
от простотия обладано.
Смее се ехидно,
гротескно, гръмогласно.

Оскъдни парцали
от телата пошли,
висят като трупове,
бавно разлагащи се.

Умовете - абортиращи.
Моралите - липсващи.
Погледите им празни
в пространството блуждаещи...

Ах, колко жалка картина -
пародия жива и абсурдна!
Глупостта в култ издигната
ни завлича в пропастта.