Аз не съм...
Аз не съм
отражение на човешки идеал,
спрял някъде
между вековете,
нито съм
олицетворение на красотата.
Не съм и никак,
никак мила,
цинична съм, бих
казала дори.
Аз пуша, псувам и
съм с душа
от хиляди пороци
пропита.
Не се научих да
обичам, уви...
Аз лягам си нощем
премръзнала,
гола в своите, собствени мечти.
Възглавницата ми
е от страхове пропита,
но справям се
някак, нали?
И стон не би чул
от мене,
когато с греховете
си се давя.
Плюя ги и
продължавам напред!
На това ме научи
живота-
сама да се
справям, дори да не мога,
да бъда своят,
собствен храбър боец!
0 comments