Хората ми казват абсолютно винаги да спра да мисля. Един и същ механичен отговор на всеки мой въпрос и проблем, който абсолютно никога не върши работа, защото е безсмислен. Аз не мога да спра да мисля. Никога. Случвало се е да го правя дори на сън. 

За мен мисленето е като дишането. Инстинкт. Няма секунда в която, в главата ми да не се върти нещо. Мозъкът ми е един безкраен архив събиращ данни и информация. Като компютър, който няма опция за изключване, а само за хиберниране.

Понякога това е проблем за мен, основно когато става въпрос за чувствата на хората. Моите си ги контролирам много добре, но често ме притеснява факта, че другите хора не могат. Страх ме е, че хората не осъзнават тежестта на думите и не осмислят чувствата. Страх ме е, че другите хора не ги класифицират  в папки, не им залепят етикети, не ги осмислят, не ги разграничават едни от други. Това е пречка. Пречка е, защото за тях "Обичам те!" има само романтичен смисъл, а за мен "Обичам те!" има поне три хиляди допълнителни значения. Пречка е и защото мислите ми много ме разсейват. Пречат ми да се съсредоточа. Ако нещо не ми е много интересно, то аз след време просто се заравям в моят си свят и забравям къде се намирам и какво трябва да правя. Случва се дори да седя, да се правя на заинтересована, докато аз просто съм си в моето измерение и изобщо не чувам. 

И както всяко нещо това си има и положителни страни. С времето превърнах повечето от минусите в плюсове. Огромен плюс е, че почти винаги намирам повече от един изход за дадена ситуация. От 10 проблема, успявам да реша 9. Обикновено този един, който остава е свързан с романтични чувства, а те обикновено при мен са пълно мазало. В времето и този един проблем се решава сам. Решението идва като дъжда. От нищото. Друг плюс е факта, че все по-рядко предприемам прибързани решения. Колкото повече мислиш над един проблем, толкова по-стойностно решение ще вземеш. Мисленето води и до по-широк мироглед на човешкото същество, следователно е по-лесно да се поставиш в нечий обувки, защото можеш да приемеш и чуждата гледна точка и да намериш правота в нея. Води и до по-малък диапазон на предразсъдъци, на много повече интереси. 

Хората с така нареченият "overthinking problem" водят доста по-спокойни и аргументирани дискусии, които изключително рядко завършват със скандали. Това го казвам не само от наблюденията върху себе си, а и върху мои приятели със същата "диагноза". Да мислиш прекалено много не е пречка, а способност. Не казвайте на такъв човек "Спри да мислиш!", защото няма да има ефект. Само ще усложните нещата за него и ще му попречите да стигне до изхода. Приемете, че тези хора са различни и ги оставете да си живеят на спокойствие.