Е да обичам себе си, защото така започнах да обичам и всичко останало включително и живота си. Всеки има различно разбиране за този вид любов и в тази статия аз представям моето.
Какво представлява за мен тази обич? Свободата да изразявам себе си без да ме засяга мнението на околните. Свободата да показвам открито коя съм без да се страхувам. Да изразявам емоциите си без да ги крия в шкаф, защото така е прието. Аз получих тази свобода, когато осъзнах, че живота ми до голяма степен зависи от мен и е моя задача да го построя както на мен ми е угодно. Тоест да построя представата на хората за това коя съм и да се чувствам комфортно в това, което те виждат защото е истината за мен. Погрижих се хората да не срещат стени, а пластове от моята личност. Защото стените са вид маска и са измамни, а пластовете си ти и са също толкова защитни колкото и стените, но по един естествен и добър за околните начин. Тоест хората могат да виждат различни мои черти и да се чувстват комфортно с мен, защото нямам задни мисли, породени от високи стени и огради.
Обичам себе си не, защото си позволявам да ям шоколад когато ми се яде, а защото когато погледна в огледалото виждам човекът, който искам да бъда и съм. Този процес ми отне много време и вероятно за повечето хора е така. Този процес не е спрял и докато съм жива, той ще е действащ. Трудно е, защото трябва много вътрешна сила да се научиш да отсяваш нещата, които трябва да промениш в себе си за свое добро и нещата, които хората искат да промениш, за да им е угодно на тях. Трудно е, защото изисква инат и воля да отстояваш себе си пред света независимо дали говорим за черта от характера която на теб ти харесва, новата ти пола, която приятелите ти на харесват, а ти да или нежеланието ти да носиш сутиен. Никога не можеш да угодиш на хората било то на приятелите ти  или на всички хора като цяло. Трябва да разбереш, че ти като това кой си вътрешно, не зависиш от тях и че си самостоятелна личност с право на избор. Тези хора, които са сега в живота ти, няма да са вечно там. Не живей за тях и тяхното мнение, защото когато те си заминат, ще си замине и собственият ти комфорт. Ти живееш самостоятелно и ще умреш самостоятелно за това е важно, когато се погледнеш да бъдеш личност, която сам да харесваш и да живееш според комфорта на душата си.
Да ние сме едно цяло всички, но и дъгата е едно явление, само че с много различни цветове. Тук не говорим да се отцепиш от обществото, а да бъдеш част от него като се обичаш такъв, какъвто си и като показваш истинската си същност, защото тогава можеш да бъдеш полезен и за самото общество. Тогава ще можеш да даваш на хората без те да те ограбват, защото ще знаеш кога става вредно за теб. Тук не става въпрос да прокълнеш обществото, защото иска да те промени и да се затвориш у вас завинаги, тук стават въпрос, че трябва да застанеш и да кажеш "Аз съм такъв, какъвто съм и искам да бъда. Вие имате право да не ме харесвате, а аз имам правото да бъда себе си." и така много повече хора ще искат да ви бъдат приятели и да бъдат край вас, защото ще усещат естественият и положителен вайб у вас.