Аз съм змията в райската градина.
Подтикваща хората към зло.
Пръскаща навред отрова и болка.
Хапеща жертвата до последния ѝ дъх.

Аз съм кралица на изоставено,
преди векове, малко кралство.
Прекалено горда и проклета,
за да сведа, към земята, глава.

Стените ми са дебели, с шипове остри.
На тях много хора са се пробождали.
Никой, никога не успя да ги прескочи.
Никой, никога не успя да ги събори.

Аз съм несломима.
Сърцето ми е единствен мой слуга.
Никой друг не би намерил сили
да преглътне и приеме болката.

А всъщност, зад стената.
В двореца на измислената кралица.
Малко дете играе само с вехта кукла
и се моли тихо, през сълзи, за спасение.