My experience as a lesbian in Bulgaria
Аз съм една 20 годишна хомосексуална (обратна, лесбийка, педалка, но НЕ и педофилка) жена в България. Но за разлика от 99,9% от хората под този етикет, това не е всичко, което с което бих се определила. Аз съм още милиарди неща и сексуалността ми е една милиардна от мен. И днес искам да разкажа за моят опит като такъв човек.
Бях на 11, когато ми дойде до главата това осъзнаване. Естествено както си му е по реда и аз, и хората около мен го преживяха тежко. Имало е обиди, водене по психиатри, заплахи и т.н, НО никога не съм се чувствала като жертва за това конкретно нещо. Приех го като някакъв дребен факт и цял живот го третирам като такъв. Моята борба като тийнейджър беше да докажа на хората, че аз съм много, много повече от само един етикет. И с времето хората започнаха да виждат в мен личност и характер, а не "лесбийката от 8в клас" и този етикет потъна някъде на дъното на океана от информация за мен.
Никога не съм държала хората да знаят това нещо за мен, и не защото ме е срам от ориентацията ми, или защото ме е страх, а защото го мисля за незначително и не чак толкова важно. Аз не парадирам, не развявам и не държа хората да знаят и ми е откровено все тая. Много повече искам да знаят, че се занимавам с музика, че обичам да чета, че се занимавам с астрология, че обичам театър и опера. Искам хората да знаят, че съм многопластова и сложна личност, защото минах през много повече премеждия, за да стана такава, от колкото да ме знаят с неща, с които съм се родила. Същото е и с външния ми вид. Дадох много повече за характера ми и интелекта ми, от колкото някога ще дам за ориентацията си.
И тук идва сериозният ми сблъсък с тази общност. Те са затворени и сякаш всичко, което са и искат да бъдат, е лесбийки. Те отказват да приемат нещо различно от други лесбийки, отказват да се развиват като личности и хора и много повече приличат на "Свидетелите на Йехова" (като поведение и закостенялост) от колкото можете да си представите. Зверски озлобени и агресивни. Напуснах окончателно една от групите след като, когато се опитах да се пошегувам, ми пожелаха да се самоубия и ми казаха, че света би бил по-добре без мен. Да, аз често ги дразнех, като изказвах искрено мнение относно простащината и глупостите, които пишеха, но не смятам, че заслужавам чак такива думи и отношение.
И тук говоря за един специфичен вид хора, а не за всички, защото има и такива като мен, които не са такива. Тук говоря за етикета и масата, а не за единици.
И знаете ли, "другите" хора - онези ужасни хетеросексуални, ме приемат много добре. Дори и онези силно вкопчени в патриархалното българи, ме възприемат и ми казват "Ти си толкова различна от останалите лесбийки и си толкова нормална", което е показател, че не ориентацията е виновна за отношението на хората към теб. Хората усещат, че не съм комплексарка, която се прави на интересна и на нещо, което не е. Усещат, че не ме е срам и страх от това, което съм. Имала съм много, много малко проблеми с хетеросексуални хора за моята ориентация, на фона на проблеми с хора от моята "партия" и това е защото не понасям комплексарщината. Не я трая и дишам. Независимо къде, а в това общество има тонове такава. Държат се като тежкари и говорят как няма хетеросексуални жени, защото всяка би им вързала. Ами, не, не сте толкова специални и тежки, нито сте толкова внушителни и страшни.
За това са и всички постове, които пиша и цялото ми недоволство. Защото не искам да бъда свързвана с нещо, от което съм на милиарди километри. Искам хората да ме знаят с това, което съм постигнала, със силата на характера ми, с това което съм аз, като личността Габриела.
И пак казвам, ако не се считате за нищо от написаното горе, но все пак имате някакво недоволство, съм отворена за дискусия и знаете къде да ме намерите.
Бях на 11, когато ми дойде до главата това осъзнаване. Естествено както си му е по реда и аз, и хората около мен го преживяха тежко. Имало е обиди, водене по психиатри, заплахи и т.н, НО никога не съм се чувствала като жертва за това конкретно нещо. Приех го като някакъв дребен факт и цял живот го третирам като такъв. Моята борба като тийнейджър беше да докажа на хората, че аз съм много, много повече от само един етикет. И с времето хората започнаха да виждат в мен личност и характер, а не "лесбийката от 8в клас" и този етикет потъна някъде на дъното на океана от информация за мен.
Никога не съм държала хората да знаят това нещо за мен, и не защото ме е срам от ориентацията ми, или защото ме е страх, а защото го мисля за незначително и не чак толкова важно. Аз не парадирам, не развявам и не държа хората да знаят и ми е откровено все тая. Много повече искам да знаят, че се занимавам с музика, че обичам да чета, че се занимавам с астрология, че обичам театър и опера. Искам хората да знаят, че съм многопластова и сложна личност, защото минах през много повече премеждия, за да стана такава, от колкото да ме знаят с неща, с които съм се родила. Същото е и с външния ми вид. Дадох много повече за характера ми и интелекта ми, от колкото някога ще дам за ориентацията си.
И тук идва сериозният ми сблъсък с тази общност. Те са затворени и сякаш всичко, което са и искат да бъдат, е лесбийки. Те отказват да приемат нещо различно от други лесбийки, отказват да се развиват като личности и хора и много повече приличат на "Свидетелите на Йехова" (като поведение и закостенялост) от колкото можете да си представите. Зверски озлобени и агресивни. Напуснах окончателно една от групите след като, когато се опитах да се пошегувам, ми пожелаха да се самоубия и ми казаха, че света би бил по-добре без мен. Да, аз често ги дразнех, като изказвах искрено мнение относно простащината и глупостите, които пишеха, но не смятам, че заслужавам чак такива думи и отношение.
И тук говоря за един специфичен вид хора, а не за всички, защото има и такива като мен, които не са такива. Тук говоря за етикета и масата, а не за единици.
И знаете ли, "другите" хора - онези ужасни хетеросексуални, ме приемат много добре. Дори и онези силно вкопчени в патриархалното българи, ме възприемат и ми казват "Ти си толкова различна от останалите лесбийки и си толкова нормална", което е показател, че не ориентацията е виновна за отношението на хората към теб. Хората усещат, че не съм комплексарка, която се прави на интересна и на нещо, което не е. Усещат, че не ме е срам и страх от това, което съм. Имала съм много, много малко проблеми с хетеросексуални хора за моята ориентация, на фона на проблеми с хора от моята "партия" и това е защото не понасям комплексарщината. Не я трая и дишам. Независимо къде, а в това общество има тонове такава. Държат се като тежкари и говорят как няма хетеросексуални жени, защото всяка би им вързала. Ами, не, не сте толкова специални и тежки, нито сте толкова внушителни и страшни.
За това са и всички постове, които пиша и цялото ми недоволство. Защото не искам да бъда свързвана с нещо, от което съм на милиарди километри. Искам хората да ме знаят с това, което съм постигнала, със силата на характера ми, с това което съм аз, като личността Габриела.
И пак казвам, ако не се считате за нищо от написаното горе, но все пак имате някакво недоволство, съм отворена за дискусия и знаете къде да ме намерите.
0 comments