Това е една моя среднощна мисъл, която реших да споделя със света, защото я смятам за важна.
Докато се опитвах да заспя една вечер си мислех за това как животните и хората са един организъм. Организмът на планетата. И също както раковите клетки сме изродясали и бавно, но жестоко убиваме останалите и рушим тялото отвътре. Как алчността на човешкият вид, буквално срива цели органи и системи. Ние сме лошите. Ние сме рак. Ние живеем без да мислим. Живеем с мисълта, че щом строим сгради и говорим, сме на самият връх в пирамидата. Е, няма пирамида и връх! Няма главни и основни. Няма йерархия между видовете!
Лъвът убива, толкова колкото му трябва за да се нахрани. Ние хората, създаваме цели ферми и рушим гори, само за да може да си пием ракията, докато псуваме правителството. НИКОЙ друг вид не действа както нас. Жирафите не изсичат дърветата за да се нахранят. Мечките не замърсяват с нефт за да се топлят. Никой не прави като нас.
Мислейки си тези неща. Виждайки истината за света. ми се иска природата да ни заличи от повърхността на земята. Предпочитам да умра разчленена от мечка, крокодил или тигър, та дори и акула. Ще знам, че естествено съм се върнала в кръговрата на природата. Не съм умряла от скапани ГМО, от експериментите на кофти психичноболни лекари, от некадърен шофьор или силно разярен батка, пресичащ пешеходна пътека. Ще съм умряла по абсолютно естествен път, който е за силно предпочитане.
Не са хищни животните, хищни са хората. И то колко хищни само!