От много време насам осъзнах нещо, което е в жесток разрез с възпитанието ми. Дипломата е просто една тъпа хартия. Дипломата не дефинира нас като хора. В това число влиза и общата култура, която всички така тачат.
Виждам хора забили нос в учебници и книги. Студенти, които не живеят, а учат. Хора, които скапват здравето и съня си. За какво? За кого? Нима на някого наистина му пука? И какво като дипломата ти е отлична с цената на стотици безсънни нощи, дни на недохранване, изпити дози успокоителни, литри кафе, вечно подпухнали очи, припадъци от изтощение? На седемдесет никой няма да го интересува, че дипломата ти някога е била отлична. Но тогава тялото ти, ще ти то върне за цялото зверско издевателство. Мозъкът ти ще ти го върне за огромното пренатоварване. И най-вече съвестта ти, ще ти го върне, че не си живял и нищо не си видял.
Знаете ли за какво масово хората си мислят в предсмъртните си дни? Аз знам, защото съм виждала хора в такива моменти, а и имам досег до много други такива случаи. Съжаляват, че не са обичали повече. Съжаляват, че не са живяли повече. Че не са видели повече. Единици мислят за парите си и за материалните си ценности. Защо живеете, за да изкарвате пари? Не трябва ли да е обратното? Защо парите са ни станали господари? Не трябва ли да са средство? Живеем един живот. Имаме едно тяло. Един път сме на двадесет. Всичко, което ни се случва е само веднъж. И ние пропиляваме всичко за да получим нищо. Нищо, защото парите са като водата. Изтичат през ръцете ни, а ние масово се опитваме да ги задържим. Те не ни принадлежат. Не са наши. Както не е наша водата. Не е наша и земята по която ходим. Не са наши и животните. Притежаваме единствено себе си и нищо друго. Раждаме се сами. Умираме сами и ако сами не се грижим за себе си, никой няма да го направи​. Идваме на тази земя с едно единствено притежание и то е нашето тяло (ментално, духовно и физическо) .
Нищо друго не е наше. Нищо не можем да задържим при себе си.
Тогава защо се вкопчваме в себеразрухата? За да ни потупат по главата и да ни кажат "Браво!". Едно браво заслужава ли си пропилените години, които никога няма да се върнат? Заслужава ли си годините в мрак и самота?
Обичайте всичко, радвайте се на всичко, преживявайте всичко, учете се житейски, взимайте си поука от случващото се, грижете се за себе си. Нищо друго няма значение. Всичко друго е преходно. Всичко друго си заминава и изтича през пръстите ни.