Дойде времето на X factor и всички други бозави и противни формати, в които куцо, кьораво и сакато се избива да показва телесни части, за да продава (не, нямам нищо против голотата, имам против бездарното отношение). Това не е изкуство. Това не са артисти. Това не са музиканти. Това са хора, които си мислят, че така най-лесно се печелят пари. От безкрайно много време ненавиждам подобни реалитита, защото те покваряват музиката. Тези хора не обичат с цялата си душа това, което правят. Тези хора искат просто да бъдат известни и да печелят парички.
Всичко това създава една отвратителна и грешна представа за музиката. За последните 10 години броя на дечицата, които пеят се е качил до небесата. Всяка майка си бута отрочето да пее. Независимо дали то е гений или е нестъпано до безбожие в ушите и гърлото.  Всяко второ е вече "следващата БийонЦе/Марая Кери/Уитни Хюстън". Наследничките станаха много. Никой обаче не пита тези деца дали са влюбени в това, което правят. Защото музиката е любов, с която се раждаш. Не е талант, а любов. Не е стремеж за слава. Не е стремеж за богатство. Не е бизнес. Това е да останеш гол отвътре. Всеки тон да бъде любов. Да се чустваш на място пред хората. Да учиш със страст. Да искаш да градиш и да се занимаваш с това до последния си дъх на тази земя.
Когато хората разберат, че пея, веднага ме поставят в една по-низша класа. Класата на "тъпите жени, продаващи с гъза си". Не, драги мои. Аз правя това, защото това е всичко, което обичам. Това е мечтата ми от както съм на тази планета. Това е двигателят на моя живот. Защото животът ми е иначе празен. Защото пея с любов. Целта ми съвсем не е да печеля и да бъда известна. Целта ми е да разплаквам, да разсмивам, да замислям хората. Да им връщам емоциите в сивия живот. Да събуждам реакции. Да предавам послания. Защото само тогава знам, че съм си свършила работата добре. Само тогава съм цяла. Тогава съм гола. Аз съм влюбена, в музиката и в сцената. От дете искам да пея и това е всичко за което съм се борила. Това е моят първи приоритет. Моят спасителен пояс. Може един ден да нямам нищо, но имам ли гласът си, имам всичко.
Музикантът без душа е чист техничар. Нищо повече. Всеки може да научи техниката. Всеки може да се научи да чете ноти. Малцина могат да ги преживеят и предадат. От много, много време не ми се случвало някой да ме разплаче по време на изпълнението си. Сякаш изчезнаха в мъглата тея хора. Не харесвам БийонЦе, защото е чисто и просто един брилянтен техничар без грам душа. Работохоличка и шоуменка с невероятен нюх за бизнес, но не и музикант. Ед Шийран, колкото и тъпо да звучи, за мен е музикант. Може да е лигав и прекалено романтичен, ама разревава цели зали, облечен в тениска и дънки. Започнал като уличен музикант. Човек, който просто наистина обича работата си, но не и бизнеса. Ще ми се да имаше повече като него и по-малко като Бидонце.
Музиката е единственото изкуство, което е хем краткротрайно, хем вечно. Единственото, което те удря право в сърцето. Единственото създаващо се на мига и оставащо завинаги. Единственото, в което не можеш да бъдеш фалшив (Джорджано е феномен тук). Научете се да слушате със сърцето си повече и по-малко с очите си. Стига сте създавали бездушни и алчни бездарници.