В последно време наблюдавам връзките на хората и осъзнавам защо на мен не ми се получава да задържа една връзка за дълго. Вбесяват ме някои нормални за другите хора неща. И се чудя дали съм единствената?
Вбесява ме, когато някой ми виси на врата и се е залепил за мен като куче. Вбесява ме, когато се опитват да ме защитават и да водят моите битки. Вбесява ме това неразделно мъкнене заедно навсякъде и концепцията за "ще имаме един живот". Вбесява ме липсата на време за себе си и обсебването. Всички тези уж нормални за двойките неща, ми бъркат много дълбоко в душата. Може би аз съм изкривената и не съм наред. Може би съм свикнала прекалено много със себе си и собствената си компания и не ми харесва това "сливане на идентичностите". От опит знам, че подобен тип връзки завършват критично зле в 90% от случаите. Подобно обсебване е безкрайно токсично. В един момент ще се опомните и ще се зачудите защо това се случва. Случва се защото имате проблем. Един от двама ви (или и двамата) не обича себе си. Не сте си самодостатъчни. Не можете да функционирате като отделни личности. Това са отровни връзки, които пламват от нищото и също толкова бързо умират. После се чудиш от къде ти е дошло подобно нещо и как ще се събереш. I've been there 500000 times. Мои приятели също.
Наблюдавам и модата на "Обичам те, защото..". Няма защото в "Обичам те.", ако го има, то значи истинска любов между вас няма. Не обичаш майка си с причина. Не обичаш кучето си с причина. Има ли причина за това чувство, има запълване на дупки, а не любов. Изпадам в ужас, когато след това изречение има епитети и изреждане на множество запълнени (временно) душевни дупки. Не се чувствам обичана, а използвана. "Обичам те, защото се грижиш за мен. Обичам те, защото си мила с мен. Обичам те, защото правиш всички тези неща за мен."... Чуете ли нещо такова, бягайте с всичка сила от този човек, защото той не ви обича като личност. Той е влюбен във вас защото запълвате нещо болно, някъде там, в съзнанието му. В   един момент ще спрете да го запълвате и ще бъдете заменен, изхвърлен и смачкан.
Обичта няма условия. Тя не е шумна, натрапваща и бурна. Тя е тиха и спокойна. Тя е нещото, което те кара да си спокоен. Бурите отминават бързо, но земята е винаги там и е стабилна под краката ти. Изпатила си толкова много пъти от подобни връзки тип "Ти си бурята в сърцето ми", вече съм убедена че тези неща никога не продължават и не издържат във времето. Много повече се радвам на двойки,  които просто се държат за ръка или се смеят на пейка, отколкото на онези, които си изпиват стомашния сок през устите. Първите излъчват любов, вторите токсичност. Първите са спокойствие и ти е забавно да излизаш с тях, защото има комуникация и ти самия също си спокоен. С вторите си като украса в нечия всекидневна. Ненужен.