Маме, знаеш, често ти казвам, че нямам търпение да се изнеса и да се махна. Често казвам, че искам сама да решавам и да се оправям. Истината е, че броя дните до изнасянето ми и хич даже не ми се заминава. Истината, маме, е че сега много ми се иска да ми кажеш какво да не правя, а ти все ми отговаряш с "Имаш си глава на раменете. Решавай си сама."
Истината маме, е че у нас е топло, а света на възрастните е студен. У нас винаги има кого да прегърна, с кого да си кажа две думи. Винаги мога да се навра при сестра ми да я потормозя. Винаги мога да гушкам брат ми. И с теб мога да си поговоря. Там при "големите", е много студено, мамо. Те отдавна са загубили топлината и човешкото, а ти знаеш, че аз без тях не мога. Радвам се, че за близо 20 години се постара да ме научиш как да бъда човек. Всеки ден от тебе се учех как да не губя топлината. Мамо, ти си най-големият Човек, когото познавам. По-голям едва ли ще срещна. На никого, никога, не отказа да подадеш ръка. Винаги си там за всички. Да изслушаш, да стоплиш, да напомниш, че всички сме хора. Цялата топлина на планетата мамо, е събрана в тебе. Обещавам ти, че няма да забравя как да бъда Човек. Всеки ден ще се старая да топля себе си и другите. Както топлиш ти.
Благодаря ти, мамо. Благодаря, че ме остави да си чупя главата. Да правя сама грешки. Да избирам пътя си. Да се боря за целите си. Да обичам грешните хора, за да разпознавам правилните. Благодаря, че беше там да ми мелиш сол на главата за всяка грешка и да превързваш всяка рана. Надявам се и за напред да го правиш, защото аз цял живот ще правя тъпотии. И цял живот ще имам нужда да ми се мели сол на главата.
Мамо, ти си моят герой. Моят супергерой. Колкото и пъти да съм те виждала паднала, винаги се изправяш като безстрашна амазонка, която е несломима. Научи и мен да се изправям със същата гордост и любов като тебе. Научи ме да се променям. Както се променяш и ти. Защото само тея дето  умеят да се приспособяват, оцеляват. Знам, че и ти си човек и правиш грешки. Никога не съм го пропускала. Твоите грешки учат мен, да прощавам. И за тях съм ти благодарна. Показват ми, че всички сме хора.  Всички грешим.
За мен, винаги ще заслужаваш златен медал в дисциплината "Майка". Две, ни отгледа сама. И за миг не се предаде. Бори се всеки ден да имаме покрив на главата си и храна на масата. Знам колко ти костваше. Съжалявам, че ти побеля косата от моя пубертет. И него стоически изтърпя. Никога, за нищо не те чух да мрънкаш, да се вайкаш и оплакваш. На никого не каза, че дъщеря ти преживява демоничен пубертет и е пощуряла. Извинявам ти се за него, но и не съжалявам. През тези години научих много и започнах да ставам човек.
Недей да тъжиш за мен като замина. Знам, че ще ти липсвам. Ще направя всичко възможно, първият ти Проект в живота, да бъде успешен. Да си горда с него. Ще използвам всичко, което научих от тебе и ще го показвам и на другите хора.