Аз умирам. Бавно, но сигурно.
Като ранен войник в загубена битка.
Като самин вълк, насред пустиня.
Като риба, извадена от водата.

Чувствам се безсилна.
Сякаш нищо няма значение.
За теб и света е все едно

дали все още дишам...

Колко още рани може да понесе
сломената ми от битките душа?
И сякаш се боря срещу вятъра.
И сякаш ме помита бавно бурята.

Болката  прекършва ме на две.
Изпива всичките ми останали сили.
Тихо разяжда надеждата ми.

И аз оставам с празни ръце.

Празни ръце, протегнати към теб.
Празни ръце, искащи единствено теб.
Потъващото ми в кал сърце
се пита къде всичко отиде...

Но аз знам, че и този път ще оцелея!
Като предан на родината войник!
Като загубен в борбата революционер!
Като самин вълк насред пустош.

Аз пътя си пак ще намеря.