От дете живея с едно много специфично чувство, което подозирам, много хора изпитват и то е, че не принадлежа към родното си общество. Сякаш съм родена на неправилната земя и дори в неправилното време.
Всичко в мен принадлежи към някой кралски двор в 17 век. Ако получавах по лев, всеки път, когато ми кажат, че приличам на придворна дама, щях да съм си купила мечтаната вила в Прованс, но уви никой не дава пари, че си се преродил насила в гадно технологично време, където сякаш целият свят е мъртъв. Най-простият пример, който мога да дам е объркването ми относно съвременното "изкуство". Съжалявам, но не разбирам стиховете вдъхновени от прането на съседката Пенка или картини, които и кучето ми би нарисувало по-добре. Не разбирам и интернет славата. Как така, ще си известен с фейсбук профила си или с една мисловна дейност!? И какво всъщност печели личността от 250 лайка на профилната снимка?
Да оставим модните течения на всякакъв вид "изкуство" и да обърнем внимание на тривиалните неща от живота, който чувствам така чужд. Днес сякаш всеки в България, който има розова или синя коса и има малко повечко мозък в главата (който с времето се изпарява) се превръща в ултра сензация. Като казвам ултра сензация имам предвид, тълпи от 13-14 годишни деца, които сякаш в липсата си на модел за подражание издигат в култ едни обикновени хора. Въпросните съвсем обикновени хора, които явно не осъзнават колко точно не са различни (защото днес всеки има цветна коса, татуси, пиърсинги и т.н, което разбира се съвсем не е лошо), се изживяват в мъдри гурута, казващи ти как да си живееш живота. Ами, не, благодаря. Избирам да си тъпча сама пътя. Избирам съвсем да не бъда крещяща и да си изглеждам като придворната дама на Луи XVI, от колкото да бъда "известна". Избирам, ако един ден по щастливата случайност на звездите, бъда прочута, то да е заслужено. И имам предвид с някакво реално дело, а не като се боядисам в зелено. Нищо против нямам цветните и прекрасни хора, но имам против в това, нещо толкова обикновено и нормално да бива издигано в култ.


П.С
Две седмици съм си у нас и ми е адски скучно. Реших да си пиша с хора писма по e-mail и се надявам някой да пожелае да си общува с мен така. Няма нужда да си разкривате самоличността. Ако проявите желание да ми напишете нещо, каквото и да е, с удоволствие бих го прочела, просто защото да си седиш сам у вас е понякога изморително. E-mail: la_mort_spirituelle@abv.bg