„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най- почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”
 Из „История славянобългарска” Паисий Хилендарски
Вероятно казаното по-долу от мен сте го чували хиляди пъти. Хиляди пъти са го казали Ботев и Вазов преди мен, но се чувствам длъжна да го кажа и аз. Като един млад човек живеещ в България и виждащ какво се случва край него. Много хора, вероятно ще се изсмеят на казаното от мен, но това е личното ми мнение. То не е закон и не го налагам на никого.
Разбирането ми за думата "патриотизъм" винаги е била различна. Под названието "патриот" аз виждам всеки българин допринесъл с постижение за България. Патриоти са всички, които отиват зад граница, правят нещо, но гордо се наричат българи и никога не крият произхода си. Децата, които носят златни медали. Тези, които не се уморяват от това там зад граница да ги наричат крадци, лъжци и цигани, правят нещо и гордо заявяват, че са родени в България. Патриоти са и тези, които след като са учили в чужбина се връщат и се опитват да живеят тук. Точно така, ОПИТВАТ СЕ. Опитват се въпреки депресията, безпаричието и всички потискащи фактори, с които се борят всеки ден.
Българите като народ, сме изумителни. Изумително духовити, добри и генетично сме страшно интелигентни. Да, но тук много важна роля играят регресиращите фактори, като некадърното ни управление и системата, която масово се опитва да ни затъпи и успява с много добри резултати. И въпреки всичката ни мизерия и закостенелият ни манталитет, си оставаме невероятен народ. Имах уникалната възможност да бъда свидетел на това колко единни можем да бъдем, стига да пожелаем. Конкурсът, на който се явих във Виена беше тази моя възможност. Участваха хора от Израел, Иран, Русия, Беларус, Латвия и най-много бяхме от България. Искам да ви разкажа за хорото, което българите вдигнаха (не мога да играя, защото съм страшно некадърна, но се наслаждавах с радост на случващото се), защото то обедини всичките хора от гореспоменатите народи. В него се включи цялата зала. И то беше на български народи песни изпети от Ансамбъл "Българка". Всеки път, когато българин излезеше на сцената останалите викаха за него и го подкрепяха, независимо, че не го познаваха. Защо не можем да се подкрепяме така и в границите на родината ни? Защо тук живеем на принципа "Мен не ме интересува дали съм добре, по-важно ми е на Вуте да му е зле!"? Защо тук сме свити и търпеливи към цялата гнусотия, с която ежедневно ни заливат и се поддаваме? Знаете ли, където и да идем обираме медалите. Толкова сме способни и умни. Толкова много потенциал дреме в гените ни, но не му позволяваме да избие и да разцъфти напълно. Във Виена Ансамбъл "Българка" взе наградата "Абсолютно Гранд При" и беше заслужена на 1000 процента. Във всички математични, физични и други олимпиади (както и в спортните), ние бием. Бием французите, англичаните, американците и дори понякога китайци и японци.
Боли ме да виждам и осъзнавам цялата сила на народа ни и да знам, че позволяваме да бъде смачкана и премазана от безпаричие и отвратително управление. И се питам докога ще живеем така? Докога ще бягаме и ще дремем? Докога ще ни крадат, избиват и тъпчат? Докато НИЕ не променим това. Докато НИЕ самите не въстанем. И НЕ с фиктивни протести ще стане промяната. Нищо няма да се промени като седим пред Народното събрание гладни и мокри. Историята сама показва, че промяната идва с революция. А ние сме способни на нея, стига само да я поискаме истински.
Може би моите думи звучат смешно, излизайки от устата на 18 годишно момиче, но това е моят личен поглед над нещата и моля за поне малко уважение.