Да викам би било малко. Нощем в съня си треперя от гняв и болка. Уж съм силна, а постоянно преглъщам сълзи, в които се давя през малките часове на нощта.
Умирам всеки път, когато ми разказваш за Тях, за Нея. Преглъщам го. Никога не го виждаш. Никога не бих ти го и показала. Отчаянието ме задушава с всяка секунда. Никой не може да ми помогне, а вече не вярвам че и сама мога.

 Искам ада, който съградих около теб да рухне. Да избягам. Нима не опитах!? Десет, двадесет, сто пъти... И нищо. Съдбата пак ни среща. Всичко бих дала да разбера защо... Защо си винаги ти и защо не мога да те разкарам от себе си. Днес присъствието ти е отрова, утре може пак да бъде щастие. И така до безкрай, ще се въртя като идиотка. Като наркоман ще завися от теб. Bad trip or good vibes? Depends on you. My inner world depends you. You think I want It to be like this? Nope. I tried to regain back the control... But It is impossible. That's it. Im tired. I surrender. I cannot fight anymore.