Днес искам да пиша за Луната в Козирог. Защото съществуват много, много тъпи митове за нас. И преди някой да е скочил, че пиша само за моите положения и хора с подобни на моите положения в картата, искам да кажа следното: Не съм толкова социална все още, че да пиша и за другите. Имам нужда от още много наблюдения върху определени неща, за да мога да дам правилна информация. Не обичам да подвеждам хората, да се изказвам неподготвена и да нямам достатъчно база данни за заключение. За сега мога да напиша най-много за Луната в Козирог и Риби. Това е нещо типично Козирожко - трябва ни достатъчно база данни, за да изкажем категорично мнение.
Луната в Козирог е биполярна колкото Луната в Риби, но на едно много по-различно ниво. Луната в Козирог е постоянно между "Аз мога!" и "Не съм достатъчно добър за това!" имаме нужда от много подготовка и стабилна земя под краката си за действие. Можем с години да изучаваме дадено нещо и рядко ще чуете, да се изказваме като професионалисти. Защото ни трябва много изследване и проучване. Трябва да сме много сигурни. И тъй като това е Луната (емоционалната страна на един човек), същото важи и за емоциите. Ние не приказваме празни приказки. Не говорим за чувствата си, ако тях ги няма. Не казваме "Обичам те!", ако наистина не сме сигурни. Защото не подвеждаме хората. Ние сме водачи, само че не като Овена. Той е енергичен и води чрез енергията си. Ние водим чрез авторитет и стабилност. Луната в Козирог много ми напомня на Алфа Вълк в глутница. Върви най-отзад и пази всички. Грижи се за оцеляването на цялото. И сега точно чрез вълците и тяхната йерархия, ще обясня цялото същество на Луната в Козирог.
Как се става Алфа на глутницата? Малко познат факт е, че всъщност дивите вълци формират глутниците си не чрез агресия, а чрез семейства. Алфа вълкът и алфа вълчицата, са мамата и таткото на цялата глутница. Това е и водачеството на тази Луна. Също като вълците, тази Луна е моногамна и има огромна нужда от партньор, който да е до живот, за да изградят заедно една стабилна и силна глутница. Луната в Козирог рядко прибягва до мимолетните преживявания и търси доброто, старо mate for a lifetime. И бива изключително наранена, когато човекът с когото е, не е на същата вълна. Ние се събираме с други хора, с мисълта, че ще е сериозно, стабилно и дълго. Винаги това е първата ни, инстинктивна мисъл при започване на връзка. Смятам, че много грешно се свързва вълка със Скорпиона. Той има много повече общо с Козирога. Нека зарежем митичната концепция с Луната и виенето. Ще си говорим истини. Биологичното поведение на вълка, прилича най-вече на Козирожката душевност и психика. Алфа вълкът се грижи малките в глутницата да се наядат преди всички останали. Умее да пази самообладание и ловува чрез интелект и тактика. Те са териториални и не нападат без причина. Според проучванията те са рядко агресивни към членовете на собствената си глутница и не нападат необмислено и безпричинно.
Луната в Козирог е с горе-долу същата психика. Защо сме студени? Защото кой би следвал Алфа, който няма контрол върху себе си. Умеем да запазваме самообладание, защото другите имат нужда от това чувство за сигурност. Умеем да се грижим за останалите около нас. Ние не сме безсмислено агресивни. И мразим да се правим на палячовци. Мразим да нямаме авторитет или някой да ни го уронва. Пробвайте се да уроните авторитета ни и ще съжалите няколко пъти през живота си. Друго нещо характерно е, че сме нощни животни. Познавам само едно изключение от това "правило". Нощта ни предоставя усамотение, спокойствие и тишина, които ние продуктивно можем да използваме. НО това по никакъв начин не изключва съня. Ние имаме нужда от тези 10-12 часа сън и много държим на тях.
Всичко при нас се оправя със спане. Никога не съм можела да издържам без сън. Приятелите ми постоянно ме бъзикат, че на всяко парти заспивам много преди всички останали. И са много прави. С времето забелязах, че всички с тази Луна сме така. Брат ми е само на две (той също е с Луна в Козирог) и е много, много трудно да го събудиш. И много мразим да ни будят. И ни отнема време да се съвземем след сън. Поне 2 часа след като сме станали, са ни нужни, за да придобием човешки облик и да не убиваме хора по пътя си. И сме малко доста агресивни, когато не сме спали достатъчно. Киселякът критик, е в пълна сила, когато ни дразнят (а всичко ни дразни в тези моменти) и не сме спали. Така че, ако ви е мил живота и психиката, оставете ни да си поспим. Имаме нужда, за да се възстановим емоционално. За нас всичко отнема много от емоционалната ни енергия. Всичкото това подтискане някак трябва да се уравновеси. Сънят е идеалният начин за зареждане на батериите.
Казват, че децата с такава Луна имат по-бавно развитие от останалите. Ако под това се разбира "вродена мъдрост и самоконтрол", добре, значи сме по-бавни. Брат ми е само на 2 (и то не пълни), но е впечатляващо умен, дори и без способността си да комуникира много добре. Умее от малък да прави логически връзки и малко неща му убягват от полезрението. Ние много обичаме логиката. Тя ни дава сигурност и упора. Тук искам да вмъкна още нещо. Всичко, което искаме да правим, искаме да го правим сами. Ние сами се обучаваме. До 14 годишна възраст, аз си мислех, че мога да се науча на пея сама. Когато започнах да се занимавам с астрология, например, много хора ми казваха "Отиди при някой астролог да ти прочете картата" и аз се мръщех на тази мисъл, защото си мислех "Аз мога да го направя и сама. Да, ще ми отнеме години, но защо да плащам за нещо, което мога да направя и сама?". Така и не отидох професионален астролог да ми погледне картата. Четях книги, гледах, интересувах се, учех и с всеки ден научавах нови неща за себе си. Искам да ви кажа, че този метод е много по-забавен и приятен. Защото, когато сам разбереш нещо за себе си, чувството е уникално. Ние не приемаме помощ от другите. Не обичаме да се чувстваме длъжни. И много, много рядко позволяваме на хората да ни помагат, защото "Всичко мога да направя и сам!" е не просто мото, а вътрешно усещане за нас. Ние сме свикнали винаги да бъдем опората на света и е абсурдно да се опрем на някого друг. Което е и огромен минус, защото трябва да има баланс.
Друго нещо много характерно е, че много често инстинктивно хората около нас, без дори да го усетят, се превръщат в малки деца или жертви, а ние сме техните родители/спасители. Виждала съм как мои приятели, които са абсолютно способни да се грижат сами за себе си, около мен започват да се държат като малки деца, имащи нужда от закрила и някой да ги заведе до тоалетната. Това идва именно от факта, че ние сме природни водачи. Единствено Овенските Луни са ни достойни съперници. И в интерес на истината, с тях мога да комуникирам нормално и спокойно, защото те не изпадат в тази роля на по-слабия, а запазват достойнство, което е само плюс за мен. Изморявам се да бъда Супермен и майка на целия свят. Всеки божи ден, някой от някъде ме ръчка за нещо. За "Кажи ми това, кажи ми онова" или за да му бъда личен психолог - да го изслушам и да му дам съвет. Което не е проблем. Нищо от това не е проблем. Но става зверски натоварващо, особено когато хората го играят жертви и искат само да мрънкат, но не и да те послушат. И порочно ти мрънкат за едни и същи проблеми на главата и те източват. Това е истински ад, повярвайте ми. И където и да отида, аз ставам онзи човек, който знае всичко. Преди да започна в Академията, имаше случаи на хора, които ме ръчкаха за всякаква информация. "Кажи ми как да направя това, кажи ми къде да ида за онова" и ти започваш да се чудиш дали на главата ти няма надпис "Информация".
И тук искам да сложа край на този дълъг ферман, защото осъзнавам, че съм била доста изчерпателна. Мога да ви обобщя цялата статия с няколко изречения - "Ние сме емоционални, но защото ни пука за вас, няма да го покажем. Повярвайте ни обаче, че отвътре много имаме нужда от топлина и разбиране. Не ни натоварвайте, защото не сме машини. И да, ние също имаме чувство за хумор, просто не пред всеки, ще го покажем."
П.С Обичаме много черен хумор и цинизъм, защото вътрешно ни е писнало от целия свят. И обичаме да се смеем, защото се чувстваме живи. Просто ако не ви харесваме, номера няма да мине.