Една приятелка ми отговори днес на сторито в Инстаграм, в което говоря за любовта си към кучетата и ми казва "Най-много да се преродиш в куче в следващия си живот", а аз без много да се замисля отговорих с "Дай боже!". Последва "Как може да го искаш!?" и "Това е стъпка назад". Замислих се доста, защото всички религиозни учения и науката, поставят човека на върха на всичко. Крайният етап на еволюцията на душата бил човека. Сега искам да изложа своята гледна точка, която е базирана изцяло на моите виждания, а не на книги, писани от някой си непознат авторитет. 

Първо, не харесвам авторитети. Ама никак. Били те Кришна, Иисус, Аллах и който и да е. Просто не ми харесва да вярвам в нещо с пол и име. Нещо, което има някакъв човешки образ. Когато кажа Вселена, аз виждам звезди, мъглявини, галактики и т.н. Представям си чистата енергия, защото Вселената не е човек. Няма и да бъде. И не разбира чисто човешките ни драми от рода на "Ама аз сега искам онова, пък ти ми даваш това" и "Ох, не може ли още малко да поседя с тоя човек щот ме е страх да съм сам" и други такива "екзистенциални" човешки кризи. Мисля, че нея най-много я интересува да си научим това, което сме си избрали преди да дойдем и толкова. Как ще си научим уроците, как ще реагираме в дадена ситуация, колко ще ни боли - на нея грам не ѝ пука. Тя ни пази живи до момента, в който трябва и то, ако сами не се убием преждевременно. Ние сме едни плюнки в целия огромен Космос. Ние сме никои. Това е самата истина. Контролът, който ние имаме е много по-голям от колкото си мислим и все пак - не сме по-големи от Вселената. Та, по същество, в разните книжки, на разните религии, човекът е върхът на всичко. На хранителната пирамида, на галактиката, абе на абсолютно всичко. Той е "съвършен", защото е по божие подобие. Или поне на него така му се иска да вярва. Всичките тия книжки са писани от хора и са подхранващи човешкото Его. 

Човекът съвсем не е последният стадий на еволюцията на душата. Бих казала, че е всъщност един от ранните стадии. Замислете се, че човек цял живот се учи как да обича, как да се храни, как да живее, какво да мисли и как да извършва абсолютно всичко. Нека сега да погледнем животните, които са родени вече научени на тези неща и поддържат баланса идеален. Те знаят как да обичат, чисти са, нямат его, знаят с какво да хранят телата си и живеят в хармония с всичко около тях. Малко не ми се връзва душата да еволюира като енергия от тях. Няма никаква логика животното да е зад нас. Защо ѝ е на душата, ако помни както се казва, че помни, да се преражда в нещо, което тепърва учи хармония, любов и баланс, ако вече го е изживяла няколко пъти преди това, като животно. Няма никаква логика.

Да, знам. На нас много ни се иска да не сме толкова малки, беззащитни и глупави, но всъщност човекът е малоумен. Човекът се опитва да компенсира природните си недостатъци с наука и изобретения, с религия и вяра в нещо, което го пази. Защото е всъщност малък и беззащитен. Ако утре комета удари Земята и всички умрем, на никого там горе няма да му пука! Никой няма да дойде и да ни спаси. Защото сме незначителни. Ние сме незначителни сами за себе си, камоли за нещо извън границите на собствената ни планета. По-смешното е, че планетата ни, съпоставена до Слънцето, е нищожна по размери. Ние сме нищожни. Ужас! Каква драма! И ето сега една маса народ, би скочила срещу мен, да защитава своите собствени страхове и комплекси за малоценност - "Какви са тези простотии!?", "Човекът е велик!". Човекът е велик защото? Защото няма косми, мърси планетата, требе всичко живо, налива се с ракия по цяла вечер, мърси космоса с отпадъци, мърси собствените си вода и въздух с боклуци, не умее да обича, не умее да разбира, не умее дори сам себе си да храни като хората и не вижда по-далеч от носа си, ли? Защото безумно много го е страх да погледне истината в очите и тя е, че е незначителен. Ние много искаме да вярваме, че сме най-най-най и че да си куче, е "стъпка назад". Аз не виждам животните като "стъпка назад",  напротив, ние имаме още много хляб и мизерия да изядем, докато достигнем тяхното духовно съвършенство. 

П.С:  Не се извинявам за циничния и рязък тон. Това е просто моето собствено вярване. Това е начина по който аз виждам всичко около себе си.