Не ми пука, че съм ви странна, ненормална и всичките неща, с които ме определяте. Да, аз съм такава! Години наред живях в срам от себе си. От това коя съм. Най-страшното нещо, което можех да чуя за себе си, беше думата "психопатка". Преодолях го. В последните месеци чух за себе си, че съм "шизофреничка, обсебваща, психопатка, ненормална, биполярна". И сега аз ще ви кажа нещо, НЕ МИ ПУКА. Аз съм аз. Живея в хармония със себе си. Аз съм каквато съм и ако за вас това е психично болна - супер, значи не сте моите хора. Дъската ми не е хлопала никога толкова много, но и по-щастлива със себе си не съм била. За 8 месеца бях на влакче на ужасите в Ада и го преживях. Останах вярна на себе си и същевременно се промених много. Научих много. За сега, седя гордо на двата си крака, оцеляла през цялата гняс която ми се изля с цистерна на главата. 

Отказвам да живея нечий чужд живот. Отказвам да живея по правила, които смятам за малоумни и безсмислени. Отказвам да се опитвам да ви се харесам. Отказвам да ви се усмихвам, докато умирам вътрешно, за да се чувствате вие спокойни и добре. От тук нататък ще рева, когато ми се реве и няма да ограничавам нито една емоция в себе си. Ще преследвам шибаната истина, която фалшивите ви задници толкова брутално се мъчат да замажат, ЗАЩОТО НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ЛЪЖА! Ако не искате някой да ви измъчва по моя отвратителен начин (защото о, ДА! ставам пълен ненормалник когато усетя нечия лъжа и го мъча до последно), тогава не мажете лайна в лицето ми, защото няма да седя безучастно. Ако очаквате от мен милинкия и пасивен Рачец да ви гледа в лъжливите личица и да ви вярва безусловно - можете да го забравите. Аз съм най-вече силно Марсов човек и се заклевам, че ще ви съсипя, когато се опитате да ме сгазите. Съвсем не съм беззащитна и прекрасна. Прекрасната ми усмивка, може да бъде и прокобно зло, което да ви преследва нощем. И съм зверски търпелива и целеустремена, когато искам нещо и ако това нещо е истината - ще я получа или доброволно, или по моя начин. 

Вече ми е все тая, когато ми дават "диагнози". Аз не го правя заради вас. Правя го заради себе си. Защото след 20 години вас може да ви няма, но аз ще съм със себе си. Не желая да изживея остатъка от живота си като страхливка, която вечно премълчава и тъпче вътре в себе си. Няма да си мълча, докато вие се опитвате да ме смажете, заради собствените си комплекси. Мога много да понеса, но границата ми достига до опит за измама. От много време насам се обличам както искам, говоря както си искам, правя каквото аз сметна за добре и живея по правила, които са правилни за мен самата. Аз създавам сама света, в който искам да живея. Ако вие сте доволни с "привидно нормалният" си начин на живот, окей. Но далеч от моя. Моя може да е смахнат и далеч от социалните ви норми и правила, но е абсолютно перфектен за мен. Предпочитам да живея комфортно с мен самата и когато се погледна отстрани да си казвам "You go girl! We rock!",  от колкото да се измъчвам всяка секунда, бидейки нещо, което не съм и дори не мога да понасям. 

Аз съм нарцис, макар да не съм перфектна според вас. Аз се смея шумно, макар това да ви дразни. Аз съм невротична - когато ми отмъкват килима под краката. Аз обичам сини, черни, сиви, кафяви, червени и всякакви крещящи червила и ще ги нося докато умра. Сменям си настроенията средно на час - и това е хубаво, защото колко от вас могат да изпитат цялата гама емоции за един ден? Мълча, когато не познавам хората и не обичам да говоря, когато съм сред непознати или неприятни лица. Аз премислям много, но това ме дърпа напред и ми помага да се адаптирам, както и логически да ви връзвам мизериите и да изваждам от тях истината. Аз съм каквато съм и единствено Аз и Съдбата можем да си нареждаме. Над мен е само Вселената.