Чума
Ти си като чумата,
която с щастието обърках.
В мене свободно върлуваш.
Гния отвътре, а ти щастливо ликуваш.
Всяка сутрин се опитвам
отвътре жива да те разкъсам.
Тялото ти на парчета да разчленя,
но с теб, знам, че и аз ще умра.
Ох, как искам да те няма!
Да те продам за безсмъртие.
По-добре би било.
Ще остана сама с моето зло.
Ти винаги от нищото се прокрадваш,
като злокобна сянка на своя демон.
И все тъй злобно ликуваш,
че отвътре прогнила заради теб съм.
0 comments