Болна съм. Кашлям ужасно и съм изхабила една фабрика за носни кърпички. Имам и температура. Времето е ужасно. Котката е разгонена и не спира да квичи. Имам да правя статистика. Всичко това е равно на силно раздразнително същество с моментна склонност към създаване на скандали. За това реших, че е време за нов пост в съботно-неделната ми рубрика.
През изминалата седмица имах повод да се замисля дълбоко над любовта. Стигнах до заключението, че хората са толкова обсебени от нея, че с времето са я изменили до неузнаваемост. В днешно време моите връстници виждат и знаят само за един вид любов - романтичната. И толкова здраво са се вкопчили в нея, че са забравили да обичат себе си, да обичат природата и малките неща. Забравили са да обичат тишината и самотата. Вкопчили са се в идеята, че ТРЯБВА да имаш връзка и ако нямаш си смотан. В резултат на тази мания хора, които изобщо не са готови да се отдадат на друг, се впускат в безсмислени приключения. Това наранява. Наранява тези, които искат любов и могат да я дадат. Колко може да понесе едно сърце да бъде разбивано? Един път, два пъти? След като един път бъде отнета надеждата и доверието, когато се появи точния човек, ние го отрязваме, като го сливаме с тълпата. За това хората са нещастни и не им се получава.
Знам, защото не отдавна едно безкрайно глупаво и тъпо същество отне моето доверие, като се подигра чрез долна и необмислена постъпка с мен. Знам, защото много от приятелите ми минаха през същото. Много от хората около мен бяха наранени от безразсъдството на инфантилни дечица, които просто искат бройка. Искат да знаят, че са свалили поредната и рейтинга им е висок. НЕ сте яки. Жалки сте. И повярвайте ми, когато се обърнете ви се подиграват. Унижават ви, макар и не в лицето. Жалкото е, че голяма част от тези хора си умират така и никога не се променят. Познавам много такива индивиди, които са готови да съсипят нечий брак само за да вкарат поредната бройка в леглото си. И често си мисля как един ден ще умрат абсолютно сами и никой няма да разбере, че са мъртви със седмици наред, защото ще са оставили едно голямо нищо след тях. Ни една жива душа, която да се сеща за тях в малките часове на нощта. И това, ако не е жалко изживян живот, тогава просто вярата ми в човечеството е напълно изгубена.
Au Revoir!