Нощем, когато душата ми с абсент
до забрава се налива.
Когато самотата тихо се прокрадва
под завивките на моето легло.
Аз си мисля за смъртта.
За топлите й пръсти
и ухаещата на пръст коса.
За нежната й прегръдка
която отвежда до вечността.
За това как тихо се прокрадва
и с жестокост ни отнема от света.
За особата й горда
носеща в себе си тъга.
Нощем, когато душата ми
с абсент до забрава се налива
аз мечтая за смъртта...