Седя пред Била и чакам, а до мен две баби седят и си говорят за студа. Колко бил ужасен, как ти пада имунитета, как се депресираш от него и бла, бла, а аз си мисля, колко го обичам.
От началото на зимата съм свръх щастлива и любвеобвилна. Вали сняг. Студено е и същевременно е топло. Топло е, защото студа сближава хората. Хладното навън, прави топли душите ни. И някак само децата виждат зимата с моите очи. Колко деца ще чуете да казват "Егати гадния сняг!"  или "Мразя го тоя сняг!"? Убедена съм, че изобщо няма да са много. Единственият минус, е че навън мръзнат животни, но то си е по наша човешка вина. Наша човешка вина е и че мразим и ненавиждаме всичко около нас и постоянно мрънкаме. Ако не е снега, ще е правителството, илюминатите, жегата, енергото и т.н. Затънали сме в лайна и вместо да оправим положението, мрънкайки, затъваме още по-дълбоко. Все нещо ще ни е виновно, че животът ни е скапан.
Говоря от гледната точка на човек, който до преди година е бил същият. Бяха ми виновни простаците, селяндурите, скапаната система, обществото, а вината всъщност беше в моят собствен обектив. Аз виждах всичко черно и гадно. Аз мрънках постоянно. Аз тровех и товарех всички и всичко. Аз определях себе си като мизантроп. И страдах. Бях сама. Хората ме смятаха за злобарка и с пълно право. Усещаха си ме, че бях себеразрушителна и крива. После в един момент всичко се промени. Не мога да кажа, че е свързан с някакво повратно събитие. Просто се случи. Започнах да се чувствам благодарна. Първо за хората в живота ми. После за всичко останало. Просто започнах да виждам света през очите на човек, който обича.
Не, не съм с розови очила. Винаги ще си го имам и това черното и то ще се проявява, защото не мога да го премахна. То е част от мен. Част е от всички ни. Става въпрос, че трябва да допуснем и бялото (а то носи и всички останали цветове) в живота си и да се опитаме да балансираме. Да мрънкаме по-малко. Да погледнем и анализираме първо себе си, а след това другите. Overthinking is not so bad when you know how to do it. Не можем да видим навън, ако не се вгледаме в себе си. Няма да сме обективни. Да обичаш не струва нищо, но носи всичко. Не можем да го правим абсолютно винаги, защото дори Слънцето не може да огрее навсякъде, но можем да се отворим малко повече. Можем да бъдем малко по-открити и смели. Можем сами да променим живота си.