Всеки път, когато си купя книга на Бакман, сякаш се сдобивам с порция живот. Преди време в някаква дискусия жена беше казала, че феновете му са идиоти. Аз съвсем не мисля така. Феновете му са емпати. Човек, който реве на тези книги, се учи да живее.
Фредерик Бакман е писател на новото време. Времето, в което аз вярвам. Времето, в което да чувстваш не означава "неграмотен глупак". Благодарение на неговите книги изживявам едно пътешествие към себе си и същината на човешкото. Бакман не развива мозъка, развива душата. Това, повярвайте ми, е нещо безкрайно нужно в момента. Нужно е някой да ни подсети, че животът не е лайнян, а прекрасен. Нужно е да се сетим, че скапани хора няма, има наранени и такива дето не осъзнават, че имат проблем.
За близо двайсетте си години на този свят, видях много. И никога, НИКОГА не спрях дя вярвам в човешкото. Самата аз съм продънена и обвита от облак гнусотия (злоба). Самата аз плюя хората и до скоро, живеех с мисълта, че съм on the top of  everything. Самата аз до преди няколко месеца виждах хората като глупаци. Сега осъзнавайки по-ясно, намерила ключа към борбата със себе си, се боря да променя това чрез любов. Защото не мога да живея повече с тази си страна. Не мога да кажа, че е лесно да отскубнеш растение с корен, забит толкова дълбоко, колкото е моята злобна арогантност, но се опитвам. Все още не съм напреднала особено много, но направих първата крачказ признавайки, че имам проблем пред себе си. Втората я правя сега. Да призная онлайн пред толкова много хора, че всъщност грам не съм велика, прекрасна и по-добра от другите, е нещото което преди година дори не бих си и помислила да правя. Но ето казвам го. Признавам пред себе си и целият свят, че през последните пет години избълвах повече гнусотия по чужд адрес, от колкото бих могла за всичките 18 години. И съжалявам. Много съжалявам. Съжалявам, че се превърнах в безчувствено чудовище.
Тази моя изповед, бе провокирана от малката книжка на Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг". Не спрях да рева докато я чета, донякъде защото и историята ми е близка до сърцето. Препоръчвам Бакман на онези хора, които търсят магията в хората и живота. В книгите му ще я откриете, а после ще я намерите и в живота си.
Имах нуждата да оставя и тази частица от себе си в този блог.