През живота си се занимавах с хиляда и едно неща. Със спорт, с театър, с поезия, с физика, с математика, с френски и т.н. Бях много неща. Развиха у мен страшно много качества, но душата ми си остана музикант. Усещането, че до сетния ми дъх ще бъда музикант, никога не ме е напускало.
С времето всичките ми остнали занимания ми омръзват. Стават ми скучни. Не мога да влагам за дълго емоция в тях. Започват да ме изтощават и изморяват. Започват да ме правят нещастна. Не мога дълго да поддържам енергия за тях. Музиката обаче е двигателят на целия ми живот. За нея аз не трябва да генерирам, а тя генерира в мен сама. Генерира любов, разбиране, щастие и спокойствие. Понятието музикант, е нещо с което същината ми резонира на хиляда процента.
Аз я нося в себе си. Пазя я дълбоко в мен. Тя е мен. Винаги във всяка секунда. Двигател на всичко, което съм, чувствам и правя. Целият ми живот е борба за музика. Борба защото много дълго време семейството ми и хората около мен не вярваха в мен и в таланта ми. Много дълго време чувах думите "Не можеш да пееш.", "Не ставаш за музика.", "Нямаш ухо и талант.". Ставах за всичко друго, но не и за това, което душата ми искаше. Никой не слушаше мечтите ми и думите. Въпреки това, никога не се отказах истински от това да обичам, това с което се занимавам в момента. Пеех с часове. Въртях едни и същи дискове. Съдирах се да пея. Един ден просто направих първата крачка сама. Сама се записах на уроци.
Помня още първият си концерт. Нямах грам техника, звучах покъртително, но публиката беше на крака. Първият момент в живота ми, в който плачех от радост. Моментът, в който доказах на целия скапан свят, че АЗ МОГА. Моментът, в който доказах на семейството си, че на сцената ми е мястото. След това хората продължаваха да се опитват да ме съборят, сравнявайки ме с другите момичета. Имах нервни кризи. Започнах да се притеснявам да излизам на сцена. Да треперя преди концерти и конкурси. До миналата година, когато се оказах сама на 2000 километра от дома. Сама сред още 30 души. Бях на крачка да се откажа от това да пея. Бях решила да избягам. Животът, обаче обича смелите хора, който се борят със страховете си. Реших в последния момент да изляза на сцена дори да се проваля. Избързах на места в песента, но запазих самообладание. Два часа по-късно ми връчиха медала за второ място.
От тогава вярвам в себе си повече от другите. От тогава знам, че аз съм си аз. Несравнима с другите. Със собствен двигател. Винаги готова да се боря. До сетния си дъх. Да правя това, което обичам с цялата си душа.
Никога не се отказвайте от това, което обичате. Това е нещото, което движи живота ви. Хванете го здраво. Прегърнете го и не го пускайте. До сетния си дъх.