Безусловната обич, е най-голямата, токсична, тъпа илюзия, създадена от човека. Толкова глупаво нещо е тая концепция. И да, говоря като много, много изстрадала от тази така наречена "безусловна" обич, в която аз вярвах като в Бог. Но, стига вече! Писна ми! До тук бяхме с "Обичам те безусловно и винаги ще бъда до теб!". Такива филми, в моя свят вече няма.
Защо е глупост? Защото аз ще те обичам, ще ти бъда вярна "до гроб", ще бъда лоялна и честна, а ти ще се държиш с мен като с боклук, потънал в киша. Няма да я бъде тая. От днес нататък ще обичам условно другите хора и безусловно  само себе си. Защото това е единственият вид безусловна обич, която трябва да съществува. От днес нататък, ще обичам само и единствено, когато насреща си видя честност, откритост, лоялност и най-вече, човек който не приказва колкото да не му е скучно. Безусловната обич, насочена навън, убива вътрешния свят. Ти спираш да живееш в нечие чуждо име и когато това име спре да съществува, сякаш спираш да съществуваш и ти. Да вречеш себе си и вътрешния си свят, е една толкова ненужна и огромна жертва.
Човекът се ражда сам и умира сам. По пътя си в този живот, той е сам. Да се опитваш да вървиш против Майката Природа, е глупост. Партньорът ти е просто средство за израстване и любовта не е нищо повече от... Пазар. Малко грубо и цинично, но е така. Аз имам тези и тези качества, а ти тези и тези, ами окей нека се съберем и да понаучим малко един от друг. Точка. Това е. Без захар и лиготии. Двама души се събират не за да извървят някакъв път заедно, а за да бъдат един до друг докато всеки един си върви сам по своя. За да учат един от друг. За да израснат. И после се разделят. Толкова. Това е положението. Стига сте го правили толкова розово, защото само се самонаранявате. И това го казва The Ultimate Cancer. Който си е разбил главата три хиляди пъти в стената. Раздадох си живота, свободата и светлината, за да спасявам разни хора и жертви. Счупих се сама, в името на чуждото щастие. И сега съм смазана, изпита и в отвратително състояние. Само защото обичах "безусловно" и се раздавах незаслужено наляво и надясно. Защото дадох всичките си ресурси на човек, който не само е неблагодарен, но и е човешката метафора на бъчва без дъно. Наливаш, наливаш, наливаш и тя никога не се пълни.
Имаме само едно тяло и едно съзнание, което да ни пренесе във времето. Имаме само себе си и това е всъщност най-красивото нещо в живота. Ако човек се научи да слуша здравия си разум и сърцето, ще бъде абсолютно цял и щастлив. Защото разума не би позволил на сърцето да се раздава незаслужено. Ние винаги търсим "половинката" някъде навън, но никога вътре в себе си. И това е една огромна грешка. Половинката е вътре. Половинката е всъщност синхрон и мир вътре в нас.
Сатурн ми гази Луната и седмия дом. И ми раздава такива весели шамари, че не е реално.
That was just a random rant, because I am pissed off. I am tired of this unconditionally conception and i am not folllowing it anymore.
The End.