1. Красота.
За мен Руби Роуз, Кара Делевин, Джиджи Хадид, Катрин Менинг и всичките тези публични личности, по които света толкова много точи лиги, са посредствени клишета. Може ли да сменим модата от скучни и посредствено изглеждащи на нещо по-вълнуващо и нестандартно? Виждала съм толкова по-впечатляващи лица от техните. Не, не казвам, че са грозни, просто ако видя човек изглеждащ като тях, ще го подмина без да ми направи впечатление.

Жени с подобни лица, които крещят характер, интелект и нежност много повече биха ме впечатлили и биха ми хванали окото. Това са лица, които се открояват и забелязват. Лица, които запомняш, защото са необичайни и нестандартни.

2. Здравословно.
Не вярвам в токсини, детоксикация, био храни, антиваксърство, жива и всякакъв вид абсурдна (за мен) вода... Списъкът е дълъг, но общо взето не вярвам в абсурдизми.

3. Взаимоотношения.
Всички са толкова безотговорни и инфантилни, че се чудя как още дишат. В моя свят взаимоотношенията с хората са свързани с отговорност. Тоест аз нося отговорност с действията и думите си, за емоционалният свят на човека срещу мен. Какво ще рече това!? Ще рече, че много внимавам с това какво правя, за да не нараня излишно човека срещу мен. В моя свят мимолетните връзки и секса за една нощ са неща за 10-15 годишни. Да, трудно е да създадеш нещо стабилно и здраво когато отсрещния човек е недорасло пишлеме. Моята мисъл абсолютно винаги, когато съм във връзка с един човек, е че създавам нещо сериозно и трайно и не си играя на детската площадка. Осъзнавам, че мога да нанеса излишна и тежка травма на съществото с което съм.

4. Любовните трепети.
Ако едно нещо ви кара да не ядете, спите и да сте нервни - това не е никаква любов и най-малкото е щастие. Това е тялото Ви и интуицията, която подсказва, че сте на много грешен и опасен път. Казвам ви го, като човек размазал си главата в стената, над 50000 пъти с над 50000 неща. Независимо дали става въпрос за хора, хобита или места. Изпитвате ли паника и страх, или нервност, бягайте. Преди да започна да се занимавам с опера, изпитвах неописуем страх и паника, качвайки се на сцената като бъдещ поп и джаз изпълнител. Преживявах неописуеми кризи и минавах през ада всеки път. Сега разбирам, че това просто не е било моето нещо. Отказвах да приема факта, че може би това не е за мен, докато съдбата не ми го натири в лицето и не ме обърна към голямата ми любов - операта. Все още имам малка сценична треска, но много по-спокойна излизам на сцена и много по-щастлива слизам от нея. В любовта важи същото. Един човек кара ли ви да не спите, ядете и да не сте спокойни, значи не е вашия човек. Любовта е спокойствие. Мир. Любовта е разбираща. Тя няма общо с тревожност и тормоз над тялото под формата на глад и недоспиване. Има ли ги тези симптоми, значи тялото ви много сериозно ви казва да бягате. Послушайте го, няма да съжалявате.  Има хора и неща, които принадлежат в нашия живот, и такива които идват, само за да се научим, че те не са добре дошли около нас.



5. Феминизмът.

Тук ще говорим за много радикалната му форма, която процъфтява в Западните страни (най-вече). Хората са станали прекалено чувствителни на тема сексизъм. До степен, в която преминава нормалното и отива в графа чист фанатизъм. Има разлика между равноправие и "The Future Is Female". Не съм съгласна с това. Аз съм жена, но не искам само защото имам детеродни органи да седя на върха на йерархията. Мъжът и жената са физически създадени различни. Аз не мога да вдигна тежестта, която един мъж е способен. Или ако мога, то на него ще му коства много по-малко усилия. Искрено съм благодарна на мъжете, които ми помагат да си мъкна куфара по подлезите. Да, аз го вдигам, но той тежи 60 килограма в повечето случаи и ми докарва болка в ръцете за дни напред, докато мъжете го вдигат и забравят. Не, природно не сме равни и природата ние не можем да преборим. Не казвам, че жената е създадена да си седи вкъщи и да чисти. Казвам, че в хода на еволюцията, природата е направила така, че едните да са подходящи за една функция, а другите за друга. Да, има жени щангисти и борци и т.н, ама тук не говоря за изключенията, а за масата.

Това, което се опитвам да кажа е, че равноправието не означава патриархат или матриархат. Равноправието означава, че всички заедно, правим едно и никой не е повече от другия. Трябва да се научим. Ако един мъж помогне на една жена, защото вижда, че тя не може да се справи с него, това се нарича човещина, а не сексизъм. Това, което трябва да се научим е, че един мъж може да помогне и на друг мъж с дадена задача по същия начин, както и една жена може да помогне на мъж. Абе с две думи обобщено, трябва да се научим да сме човечни един с друг без това да преминава граници.



6. Раждането. 

Вижте сега, още не съм чукнала 20 (остават ми още 4 месеца) и целия свят се е юрнал да ме кара да раждам. Само, че аз не съм много на същото мнение и искам да обясня защо. Да отгледаш дете е ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ. Това е най-трудната човешка задача. Изисква отдаденост, ресурси и най-вече да си много осъзнат и израснал. Създаваш човешки живот. Оформяш го. И си отговорен до последната капка за психическото, емоционалното и физическото здраве на този индивид, както и за неговото бъдеще. Не, не можеш да градиш кариера и да гледаш дете. Това е абсурдно. Има толкова много деца, мои връстници, които са с психически травми от подобни родители. Предпочитам хиляди пъти да не родя и да не оставя мой потомък, отколкото да родя, да не го искам, да го повредя и след 20 години да видя поредния смазан и разбит човек. Питате се защо масово поколението ми е депресирано и страдащо. Ами, ей ви я причината. Масово поколението ми е израснало в болна семейна среда. И ме боли толкова много, когато видя жена да ражда, само защото обществото ѝ го налага, без тя реално наистина да иска това дете. Децата усещат и знаят кога са искани и кога са просто ненужна притурка в живота на родителите си. Не им го причинявайте.

Ще родя тогава, когато мога да направя майчинството целия си живот и съм способна да го направя както трябва. Когато наистина искам дете, мога да го отгледам и съм абсолютно съгласна да посветя ДОБРОВОЛНО целия си живот в негово име. Когато съм натрупала достатъчно мъдрост, мога да се грижа перфектно сама за себе си и се почувствам готова. До тогава, моля ви спрете да ми набивате в главата, че това е мой дълг. Създаването на човеци не е дълг, а призвание.


7. Секс.
Повечето хора гледат на секса както гледат на пиенето на бира. Абсурд е това за мене. Сексът е отдаване на собственото ти тяло, на някой друг. Единственото нещо, което е изцяло твое, което ти принадлежи и от което зависиш на 100%, е тялото ти. То е дом. Защо позволяваш на цяла тайфа народ да влиза у вас като в бар!? И защо приемаш това, като удоволствие!? Това е толкова болно и извратено, че колкото и да се опитвам да го разбера, не мога. А наистина съм се опитвала да разбера секса за една нощ и нимфоманията. За мен сексът е отдаване на целия ти свят на един човек. После защо сте разбити и смазани. Ми като си раздавате енергията наляво и надясно като вода от чешма, няма как да не сте болни психически. Пробвайте се да си държите краката затворени за повече от месец и може да се почувствате малко по-добре. Човекът не е жаба и не може да се съвкуплява с когото му падне. Не сме устроени така. Човекът е способен да обича множество хора, но не и да се отдава на всеки един от тях. Вие правите обратното, което е толкова болно и абсурдно, че нямам думи. Да не говорим за венерическите болести, че тоя пост ще стане 300000 страници дълъг.



8. Фалшиво щастие и вечна усмивка на лицето. 

Болното ни общество е създало навика у всички да се хилим като глупаци и да се "радваме" на живота, без изобщо наистина да се чувстваме така. Създало е фалшиви емоции. Ами, няма да ви се хиля и да се правя на щастлива, само за да не се чувствате вие длъжни да ми помагате. Не занимавам никого с нещастието си и дори да ми личи, че не съм добре, няма да ви го кажа. Просто ме оставете да си се оправя сама. И не съм виновна, че това ви замисля вас или ви прави вас нещастни. Ако се чувства зле от моята липса на усмивка, значи проблема си е ваш, а не мой. Не ме товарете с отговорност за вашите емоции, която грам не ми принадлежи. Ако моето състояние ви "депресира", замисля или ви прави нещастни, това мен грам не ме засяга. Не ви държа около себе си нарочно. Друг е въпросът, че щом това ви кара да се чувствате зле, значи у вас нещо не е наред и упорито бягате от него. Престореното щастие, не ви прави наистина щастливи. Ако можете да имитирате звука, който издава овцата, това прави ли ви овца?




9. Етикет.
Ами, не съм съгласна да не си нося червилата в "странни" цветове на дадено място, само защото преди 3 века ги е нямало и сега на хората им е ненормално да виждат синьо/сиво/зелено червило. Ало, съвземете се и си разчупете праисторическите фосили в главата!  Това е ЧЕРВИЛО, не съм си татуирала устните!  Трие се!
Това ме вбесява. Как едвали не нямам правото да обичам нещата, които обичам и трябва да ги пазя в мръсна тайна,  само защото някой го смята за ненормално. Познайте какво? Няма да стане!
10. Пловдив.
Няма по-противен град в България, от него, в моите очи. Нека оставим настрана факта, че имам много кофти спомени от там и че всички хора, които познавам и живеят там/са от там, са ми силно неприятни. Нищо особено няма в този град! Нищо. Една обикновена търговска улица и Капана, който представлява 3 стари улички, на които се събират всички пишлемета, отрепки, wanna be artsy-fartsy people и това е. Да не говорим, че този град е адска сауна през лятото. Старият град е малко по-добре и до там сме. Всичко останало е стара соц архитектура. Пловдив ми напомня на Търговище по атмосфера. И не мога да разбера какво толкова се прехласват хората по него, още от времето на баба ми (тя също изобщо не го обича). Очите ми са виждали толкова по-невероятни места и градове, като например Прага, Будапеща, Дрезден, Варна, Велико Търново... Не разбирам къде е красотата на този най-обикновен, сив, средностатистически, български град. Обяснете мию? Всъщност не ми обяснявайте. Много преди вас са се опитвали да ми покажат чара-фантом на Пловдив и аз никога не мога да го усетя. Съжалявам (всъщност не).