Като дете имах ларингиална астма, следователно всеки мирис ме вкарваше в пристъп на 48 часова кашлица. Всеки по-силен аромат можеше да ме накара да повръщам от кашляне и въпреки това, една от големите ми обсесии и любови, са парфюмите. Не, заради миризмата. За мен те имат много по-голямо значение от просто мирис.
Перфектно запаметявам дадени миризми и ги свързвам с цели периоди от живота си или дадени хора. Има миризми, които не забравям. Най-бързият начин за мен да съживя човек, е ако си спомня аромата му или парфюма, който е ползвал докато е бил с мен. В главата си, имам цяла парфюмерия от хора, случки, места, периоди, месеци и т.н. Най-много от всичко обичам тежките мъжки, сладникави парфюми, както и някои по-специфични женски. И изобщо не разбирам защо има мъжки и женски? Защо трябва да имам миризма на фея, само защото имам детеродни органи? Аз искам да мириша на могъщ викинг или на Валкиря.
Миризмите са едни фини спомени, докосващи съзнанието по един необикновен начин. Дълго време търсех "моя" аромат. Онзи без който не мога и към който ще съм пристрастена. И днес осъзнах, че много, много отдавна съм го открила. Търсела съм през цялото време нещо, което е било на рафтовете в съзнанието ми от много дълго време. Парфюмът се казва One million и е на Paco Rabanne. Да, клиширан е, но е всичко, което съм обичала някога като миризма. Той е идеално пасва на кучешкото ми обоняние. И не го свързвам с никой друг човек освен със себе си. Мечтата ми е някога да притежавам истински оригинал и ако някой ден се додрапам до такъв, повярвай те ми ще си го пазя като пиратско съкровище.
Та, това беше една кратка моя изповед. Просто исках да запаметя момента, в който спрях да търся моят аромат, защото го намерих.