Миналата година ходих на прайд и след него се чувствах много добре. Казах си, че вече ще ходя, но за една година се промени цялото ми мислене и виждане за живота. Ако преди миналия прайд не исках да ходя, защото не ми харесваше идеята. Сега не искам да ходя, защото не просто не харесвам идеята, а защото не мога да дишам лицемерието, двойните стандарти и крайният фанатизъм на тази идея.
Тези хора масово се оплакват от дискриминация, нали така? Масово те са дискриминиращите. Вълци в овчи кожи. "Ние сме обратни и искаме права, ама мразим дебели жени. Мразим мъжете. Мразим хора, които не приличат на нас. Мразим жени, които не са женствени. Мразим много неща, които не сме свикнали да виждаме в ежедневието си. Ама ги искаме тея права, щото нас ни водят различни.". Hipocrisy much!? Не съм изпълнена с омраза. Просто вече виждам света по друг начин. Като ще сме равни, да сме равни всички. Като ще искаш права, защото си специален и различен, искай ги и за хората различни от теб самия. Аз искам права. Искам ги за мен и за всички, които не приличат на мен. Искам ги за бедните. За мъжете. Искам ги за всички. И ми писна от жертви! Писна ми от хора, които вечно мрънкат и искат нещо да се промени във външния свят, а те самите не могат да променят собствената си нагласа. Те са онеправдани, слаби, страдащи и ще те смачкат, ако не ги подкрепиш. Ще се опитат максимално да те стъпчат и да те накарат да се чувстваш зле и като най-злобният и ужасен човек, само защото не одобряваш крайният им фанатизъм. "НИЕ ИСКАМЕ ПРАВА И ВСЕКИ, КОЙТО НЕ ГИ ИСКА ТЕЯ ПРАВА С НАС, Е ВРАГ НА ПАРТИЯТА И ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗСТРЕЛЯН" малко ми напомнят на параноята на другаря Сталин. Който не е с тях, задължително е срещу тях. Ми няма да стане.
Когато са способни да приемат всичко, което е различно от тях самите, ще изляза и ще се боря в името на различните. Защото ще бъдат наистина различни. До тогава масово са мрънкала, които само искат нещо, което не могат да дадат на останалия свят. "Искаме да ни разберат, да ни уважават, да ни чуят!" - ами чуйте вие първо! Когато срещу вас се изнася мнение или идея, която не резонира с вас, недейте да скачате както събратята си от анти-прайда. Да не говорим за дискриминацията на която са способни дискриминираните. В разните групи и така нататък, съм ставала свидетел на скандали относно различен външен вид (включва тегло, размери, цвят на косата, стил на обличане), разлика в годините на една двойка (имало е случай, в който момиче беше изгонено от група, защото имала 10-15 години разлика с приятелката си и просто се защитаваше) и всякакви абсурдни неща. Разбирате ли, тези хора също са неспособни да видят по-далеч от носа си и по нищо не се отличават от хората, които седят от другата страна на Съветска - анти-прайда. Те са две привидно противоположни неща, които сякаш са в двата края на едно въже, но всъщност са един и същ проблем с променен цвят. Цветните обвиняват черните в дискриминация и потисничеството, докато самите те са черни в мисленето и гледните си точки.
Та така, драги ми читатели, не отивам на прайда тази година. Предпочитам да водя моята собствена борба за различните, пръскайки малкото респект на който съм способна, към всеки човек в живота ми, който се отличава по нещо от мен, от колкото да бъда хипокрит покрит с дъгата и брокат, докато вътрешно съм черна и с нож в ръката. Моят начин макар и нищожен и неспособен да промени кой знае какво в голям мащаб, е всъщност малка стъпка в развитието на човечеството. Разбирай, за да бъдеш разбран. Уважавай, за да бъдеш уважаван. Обичай, за да бъдеш обичан.
П.С: В статията говоря разбира се за масата, а не за единици. Естествено има и хора, които не са в масата. Естествено има изключения. Които се радвам, че познавам.