Търпението е най-големият ми недостатък. От както се помня ми е основен проблем. Нямам го! То в душата ми просто не вирее. Искам всичко в живота ми да се случва за секунди и да се движи с темпото на Хюсеин Болт. Физическото ми тяло и душата ми са в константен конфликт именно заради липсата на търпение.
Нямах търпението да се науча да свиря на пиано. Аз исках от раз да свиря като Моцарт. Номерът обаче е невъзможен и в един момент се отказах. Не ми върви в любовта и отношенията с хората, пак по същата причина. Защото искам да щракна с пръсти и любовта да се разхвърчи като конфети в облаците. Нямам търпение и към себе си.
Труден и тежък беше пътя докато се науча, че не мога да насилвам себе си към промяна. Тя си става сама.
Може би всичките Сатурнови хора в живота ми, които за момента са към 15, са в него именно за да ме научат на търпение и постоянство. Да научат малкото холерично създание в мен, да си сяда на задника, да се успокоява и да чака.
Защото Моцарт за един ден не се става, нито пък любовта се изгражда за седмица, нито можеш отведнъж да направиш песен като хората. И съм благодарна за тези препятствия и страдания, защото са уроци, които ми ще се отплатят най-малкото в това, че ще имам вътрешно спокойствие. Ще вярвам повече в процеса на изграждане, защото за мое огромно съжаление не съм в измерението, където всичко се случва за секунди.