Като един силно любвеобвилен човек, вярвам, че всичко на този свят се променя чрез любов. За мен омразата е липса на любов. Била съм там и все още излизам. Всяко негативно нещо е липса на светлина и любов. Студеното е липса на топлина, страхът е липса на любов, гневът е липса на разбиране (което е любов).
Тъмното учи на светло. Тънкият момент е да осъзнаеш, че имаш липса. Да си научиш урока от нея и да я запълниш с любов. Да, дупки ще се появяват постоянно, но за тях има един, единствен лек  и той е осъзнаване. Обичта не е само един вид - романтична. Всъщност, тя изобщо няма вид. Любов можеш да изпитваш към абсолютно всичко, около теб, но САМО ако си започнал от себе си.
Есенцията на целият ни живот е да се научим да обичаме. Колко просто звучи, нали? Всъщност изобщо не е така. Забелязвам, че хората виждат любов, само в лицето на друг човек и то само на един, но тя е още тридесет хиляди неща. Тя е полета на птиците. Смехът на дете. Усмивка по време на залез. Сълзи от радост на концерт. Любовта е състрадание. Да прегърнеш мъката в душата си. Да я усетиш в другите. Да я отдадеш цялата на себе си и целият останал свят. Да се бориш ЗА СВЕТЛИНАТА, ЗАЩОТО Я ВИЖДАШ. Да обгръщаш мрака около себе си и да го изпълваш с бели лъчи. Да виждаш болката в душите на хората, скрита зад маска.
Съвсем отрекох концепцията за добро и зло в последно време. От дете търся причината за "лошотията" в хората и винаги съм знаела, че хората ПОСТЪПВАТ ЗЛЕ, когато са наранени. Почти всички криминално проявени са хора без любов в живота. Хора, на които им е липсвало да бъдат обичани като деца.
Не таете любовта в сърцата си само за романтичната си половинка. Раздавайте я безплатно и безрезервно, защото само тя може да промени света, в които живеем.