Никога не успях да разбера света на "играчите". Никога не схаванах концепцията на играта с хора. Около мен личностите никога не са били такива. Винаги са били честни в думите и чувствата си. Говоря за приятелите си и близките ми.
Не разбирам хората, които не ги интересуват чуждите чувства и чуждият свят. Защо би пожелал да съсипеш някого като му спечелиш доверието и чувствата!? Някак ужасно ми изглежда концепцията на това. Практикували са тази практика върху мен, но така и не станах част от нея истински. Винаги съм знаела, че срещу мен седи човешко същество с чувства, емоции и вътрешен свят. Винаги когато съм казвала "Харесвам те.", съм била честна. Без задни мисли и ходове.
Не разбирам и изневярата. В моя свят тези неща са грозни и се извършват от страхливци. Само човек, страхуващ се от самотата и живота, би си играл с другите. За мен това е сериозно избиване на комплекси. Опитваш се да покажеш надмощие на чужд гръб, а реално си слаб и поставен под похлупак от страх.
Какво печелиш, когато изричаш думи без емоция? Каква полза имаш? Как се развиваш, когато натирваш нечия глава в тоалетна от болка? Не осъзнаваш ли, че пред теб седи същество като теб и ти си свързан с това същество и разболявайки го, разболяваш и себе си? Цялата тази човешка дивотия "ще прецакам всичко живо, за да не ме прецакат мен" е шибан рак. Всички хора на Земята сме един организъм и както клетките в този организъм, си взаимодействаме. Когато едната клетка стане изрод и започне да разболява останалите, страда цялото тяло. Страда всичко.
Хората не са игра. Не са любовно "Монополи". Не са каквото и да е "Монополи". Ще страдаме, докато не осъзнаем, че другите са ни огледало и всяко наше действие, ще се обърне срещу нас. Болката на един, допринася към болката на всички останали.