Най-глупавото нещо, което хората решават да направят, е да станат емоционални инвалиди. Глупост граничеща с Андромеда.
Само защото някой ти е разбил сърцето, решаваш, че повече никога няма да обичаш или да чувстваш нещо отново, което на практика е невъзможно. Подобно решение води само до множество проблеми. Едно, че това е една от основните причини за депресия, паник атаки и нервни сривове. Бях там и говоря от личен опит. Емоциите никога не умират. Те са там. Искаш или не в човешката природа е заключена любовта и емоционалността и това не е като да ти махнат апендикса. Не можеш да спреш да изпитваш. Не можеш да бъдеш лед. Единственото, което правиш е да си вредиш и да се измъчваш вътрешно. Няма такова нещо като ледена и гадна кучка. Има такова излъчване и поведение, но не и такава сърцевина. Дори най-твърдите предмети се топят. Дори най-твърдите плодове, имат мека сърцевина. Но отказвайки да отслабиш черупката, караш плода да гние.
Не си го причинявайте. Когато ви наранят и разбият е триста милиарда пъти по-добре да си вземете поука, да си научите урока, да се изправите на краката си и да продължите напред изпълнени с много повече любов към себе си и света. Недейте живя в илюзията, че всичко е само черно или само бяло. Аз от тази илюзия излизам
и в момента очите ми се разтварят широко. Това ме кара да се чувствам добре.
Имам една книга, която се казва "Няма да е все така" и това е цитата, който си повтарям ежедневно. Всичко се изменя. Няма нищо константно.
Обичайте всички и всичко, дори и болката защото тя учи.