Посвещавам тази поема
на хилядите черни нощи,
в които съм заспивала
смачкана и разбита отвътре.

На океана от сълзи, които пролях.
На писъците на моята бедна душа.
На музиката, която ме лекува.
На света, който не спира да се върти.

Посвещавам тази поема
на клетата си самотна съдба.
На гниещите ми отвътре рани.
На смрадта от разрухата.

На горчивият вкус от болката.
На тежките буци в гърдите ми,
На разочарованието от себе си.
На любовта, която не мога да получа.

Посвещавам проклета поема
на собствената си нищожност.
На мизерията, която ме дебне
На всяка пряка и на всеки ъгъл...