Часовникът тиктака мудно
и с всеки час, отброява секунди.
Кога отлетя нашето време?
Преди малко лежеше будно...

Кога изчезна тялото ти?
Сякаш преди малко беше,
когато нежно обгръщах те с ръце.
Копринената ти кожа е само мит...

Как от два, слети в едно, гласа
остана сам моя в тишината да ехти?
Как така смехът ти кънтящ навсякъде
сега е само спомен, топлещ душата ми?

Сякаш преди малко бяхме слети
една в друга, запленени от любовта...
Сякаш преди малко беше, когато
като малко дете, сгушена в мен спеше.

Не бой се любима моя!
Аз съм тук, мигар и само духом.
Ще се срещнем с теб отново.
В късен час и пак ще бъда твоя!