На В.Г

Моля Те, върни човешкото в мен.
Научи ме отново да бъда дете.
Как да викам с глас, когато искам.
Да се смея от дълбините сърцето си.

Моля Те, научи ме отново да бъда Аз.
Научи ме да дишам с пълни дробове.
Да чувствам пак света и хората.
Върни ми свободата чрез твоите криле.

В свят, в който човекът отдавна
забравил е как да бъде човек
ти го умееш най-добре от всичките
то вродено е у теб и у душата ти живее.

Моля те, научи ме пак да обичам.
Да прегръщам с топлина
и да целувам с нежност.
Да докосвам със страст.

И всъщност няма нужда
нещо да правиш насила.
Ти вече променяш цветовете
в моята така посивяла картина.

Със смеха си жив и детски.
Със страстта в ръцете си.
С душата на малко дете.
С любовта, която в теб живее.

С нежността, с която ме целуваш.
С топлината, в която ме потапяш.
С грижата, която ти е вродена.
Ти караш ме да бъда отново Човек.