Не е като да не съм говорила по тази тема средно триста милиона пъти. Този път съм подтикната от собствените си усещания за любовта. Хората отдавна за мен са се отдалечили от смисъла на тази дума и са прескочили в една отвратителна крайност.
Хората не умеят да обичат в днешно време. Спешно трябва да си върнем човешкото в душите. Ние не умеем да говорим едни с други. Не умеем да чувстваме. Не умеем да се свързваме. Доказателство за това са всички съсипани бракове, приятелства и семейства. В моето семейство най-много от всичко се държи на истината. Нещото, което майка ми възпита у мен и ми даде е откритостта, която хората толкова ненавиждат. А тя ми даде толкова много. Свърза ме с хората много силно. Тайната на всички отношения между човеците е точно тази. Да си открит винаги и за всичко с личността срещу теб.
Реплики от рода на "Половинката ти не трябва да знае всичко, което правиш.", "Бъди по-обран и по-сдържан в емоциите си.", създават общество на лъжци с маски. На хора, които отдавна са спрели да обичат. За това всички са депресирани и се наливат с хапчета. Простичката истина е, че душата е в силен конфликт с обществените норми.
За нас е нормално никой да не знае как се чувстваме. Да се прибираме с болката си у дома и да плачем до сутринта вместо да споделим и да ни е леко. Всеки с проблемите си. Всеки да си носи мъката сам. Да, ама не. Емпатите сме навсякъде и ние знаем какво криеш ти под пластовете фалшивост. И докато човечеството е едно никой не е сам с мъката си. Всеки води сам борбите си, но всички усещаме болката.
Пример давам с трагедията в Хитрино, с атентатите в Сирия, Франция, Белгия, Англия. С девети септември. Всички го преживяваме заедно. Защото сме едно. Един организъм с различни цели и функции.
Ако искаме света да се промени, това е начина. Откритост. Прямота. Истина.
Ако всички започнем да бъдем честни със себе си и другите хора, би ни било триста пъти по-лесно да се борим сами.
Разделението, в което живеем вреди не само на нас, а и на цялата планета. Вреди на всичко. Различни сме, но сме едно и сме еднакви. Аз съм против расизма, хомофобията, разделението на държавите по територии. Защото сме едно. За това имаме мозъци и сърца, но сме оставили едното да има много повече тежест от другото. Грешка. Трябва да са в хармония.
Звучи клиширано и тъпо, но ако искаме свят, в който депресията, немотията и  насилието ги няма, първо трябва да започнем от себе си. Първо трябва ние да бъдем такива. Открити, истински, автентични.