Пластичните операции - път за бягство
Ако имахте парите да си направите пластична операция, кое щяхте да си поправите? И сега следва дълъг списък от неща, които не са наред във вас или само няколко простички нещица - нос, устни, гърди и т.н. "Нормален въпрос", който хората си задават често, с "абсолютно нормални", клиширани отговори. Преди години исках да има пластична операция за мозък, защото си мислех, че хората масово са тъпаци. Сега малко по-голяма, виждам, че хората са масово страхливци. Всичките проблеми в обществото ни са от страх.
Защо сме глупави и повърхностни ли? Ами, истината всъщност не е в чалгата и образованието. Истината, която аз съм видяла, е една-две идеи по-надълбоко. Глупави сме и се съсредоточаваме в повърхностното от страх, че ще бъдем отхвърлени от обществото. От страх, че няма да си намерим партньор, защото сме непривлекателни. Всички онези неща, които обвинявате за проблемите на обществото ни, са просто поредното извинение да не се погледне дълбоко в проблема. Виновна е системата, семействата, правителството, разделението на социалните маси и всичко останало. Никога ние и собствените ни страхове. Ако обществото ни беше построено върху основа, която не е външният вид на човека, щеше да има много повече интелигентни и образовани хора. Защо? Ами много просто - вътрешното желание на всяка една овца да си седи на сигурно в стадото. И понеже в главите ни е набито "По дрехите посрещат, по ума изпращат", ние се стараем максимално да направим перфектното първо впечатление чрез външният вид. Пък после можем и да замажем нещата, когато опре ножа до кокала.
Хората искат максимално да избягат от себе си във всичките си форми. Искат максимално да се слеят един с друг, за да не бъдат отхвърлени или сами. Пластичните операции са просто поредният опит за бягство от страх. Защото нека си го кажем, изискват се много усилия да застанеш в огледалото и да приемеш в себе си всяко нещо, което не е по обществените норми. По-лесно е да си кажеш "Ще си направя пластична операция, защото имам комплекси и искам да се справя с тях. Пластичната операция, ще ми помогне по-добре да живея със себе си и да се приема." и да се самоизлъжеш. И какво става когато си направиш операцийките? Става ли ти по-лесно да живееш със себе си, наистина? Приемаш ли се наистина какъвто си? А вътрешните гняс и кал, с каква пластична операцийка ще замажеш? За тях операция няма. И какво от това? Ще замазваме докато сме живи и ще бягаме от себе си, от света, и ще се опитваме да живеем в илюзия.
Пластичните операции само изменят, но не помагат. По никакъв начин. Защото дори, когато изменим опаковката, съдържанието си остава. Пикнята в кутията на портокалов сок, си остава пикня. Не се променя. Пластичните операции са просто поредният болен инструмент, на болното ни до некроза общество. Еквивалентни са на наркотиците. Защо такова абсурдно сравнение, ли? Ами нека ви обясня. Наркотиците са начин да избягаш от реалността и проблема. Да запълниш дупката за малко. Да облекчиш себе си. Пластичните операции са абсолютно същото, само че до живот. Опит да излъжеш себе си и околните. Бягство и отказ от приемане на реалността. Има не един или два примера за хора пристрастени към тях. Малко силикон тук, малко ботокс там и "всичко ще е наред". Да, ама не.
Перфектно разбирам желанието на хората да променят това, което е създала Майката природа. Аз самата го имах много, много дълго време. Сега обаче, когато започнах дългия и мъчителен процес по приемане на това, което съм, не бих могла да приема, че един ден ще се погледна в огледалото и ще видя друго лице. Аз пак ще съм си аз, но с нов дизайн. И дори така по характер ще си остана крива до безбожие. Не, и тази мисъл ми е вече абсурдна. Да се погледна и да не видя кривия си нос!? Абсурд. Той ми е наследство от дядо и неговия род. Да си сложа силикон!? И тогава няма да мога да си ходя незабелязано без сутиен по улиците и ще съм си сложила още един затвор отгоре. Не, благодаря. Предпочитам да си остана крива във всичките си форми и да бъда аз, от колкото да бягам от собственото си съществуване.
Ако искате да разберете какъв човек седи пред вас и колко точно се опитва да избяга, задайте простичкия въпрос "Би ли си направил/а пластична операция и ако да, какво би променил/а?", ако последва дълъг списък от "нередности" - плюйте си на петите и бягайте. Насреща ви седи просто поредният страхливец, който не може да живее в собствената си кожа и иска да избяга от себе си. Не, не заклеймявам самите операции, защото има много случаи, в които те наистина са помощ. Но масово са се превърнали в път за бягство на подсъзнателно ниво.
Опитайте се да се приемете, вместо да се изменяте. Уверявам ви, че това ще ви промени много, много повече, от колкото си мислите. Ще ви промени и отвътре, и отвън. И ще се научите на обич. Обич, която ще грее във вас до сетния ви ден. И няма да бъдете отхвърлени, защото вие самите няма да се отхвърляте.
0 comments